В центъра на рубриката ни „Човекът“ е онази мистична среща с друго човешко същество, в която даваме и получаваме едновременно. Предполагам, че философски погледнато, всяка човешка среща е такава възможност за обмен, при което невинаги се разбира какво вземаш и какво даваш.
В конкретния случай виждаме човека, приседнал до болнично легло и разговарящ с пациента. Доброволчеството, за което говорим, може би е от най-трудния тип, защото изисква от доброволеца онзи човешки потенциал, който не всички сме развили у себе си – да се нагърбиш да носиш друго човешко същество с неговата болка.
Както казва нашият събеседник, един от най-ценните начини да се свържем с другия, е да носим заедно някакво бреме. Деян Петров е юрист, богослов, иподякон в параклиса „Свети Георги Софийски най-нови“ в двора на Александровска болница.
Той координира групата на доброволците, посещаващи болни. Видях го толкова радостен, толкова свързан със себе си и с другите хора. Останах изумена от това, че човек, който се занимава с болките на другите, вместо обременен, може да бъде така ведър.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg