Този тип медиакратични системи бяха характерни за края на 20-и век. И това говори за специфичните отношения между големите пари, медиите и властта. Така Страхил Делийски, преподавател по политически комуникации и политическа антропология в СУ „Св. Климент Охридски“, коментира в предаването „Мрежата“ защо едно интервю с премиера се превърна в медийна тема.
„На равнището на принципите това е нормално, но ако влезем на равнището на нашата локална специфика, тогава нещата изглеждат малко по-различно. Освен че беше интересно от комуникационна и антропологична гледна точка, интервюто се превърна в медиен хит и с това, че говори Борисов. Но е притеснително през 2019 година в ЕС, да имаш за звезда в предаването си премиера. Този тип медиакратични системи бяха характерни за края на 20-и век. С навлизането на дигиталните технологии и социалните мрежи този тип телекрации бяха поразкъртени в света, но ние продължаваме да им даваме нашия принос. И това говори за специфичните отношения между големите пари, медиите и властта. Това е симбиоза между интересите на тези три ключови субекта в един социален и политически процес. Това е и ключът за разгадаване мистерията на българската телекрация.
Разбира се, не бива да пропускаме и личните характеристики на г-н Борисов, който обича да се гледа и да се слуша. А темата за медиите очевидно е леко болезнена за г-н Борисов, защото той не пропуска във всяко свое интервю да коментира, че разговорите за медийната среда и свободата на словото у нас са несъстоятелни. Но не е нужно да имаме цензура от класически тип, когато имаме концентрация на медии в ръцете на двама-трима едри бизнесмени, с които г-н Борисов явно поддържа очевидно добри отношения. Така всъщност работи съвременната медийна цензура – през собствеността и през редакционната политика.“
"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които осъзнаваме, че ни пречат. Реакциите ни, породени от страх относно бъдещи събития, зачестяват в съвременното общество. След годините на пандемия нивата на тревожност са повишени не само по отношение..
"Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) често остава незабелязано, докато не достигне до сериозни и необратими стадии. Пациентските организации в България алармират за необходимостта от промени в здравната система, които да осигурят навременна диагностика и лечение на това заболяване. Христина Николова, представител на Асоциацията на пациентите с..
В периода от 9-и до 13-и декември в болница "Д-р Никола Пенчев" в Пазарджик ще организират Седмица на отворените врати, по време на която ще се извършват безплатни скринингови прегледи за туберкулоза. Инициативата е част от изпълнението на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата. Прегледите ще се провеждат в работно време..
В епизод 566 "Трамвай по желание" запознава своята публика с международно известния чешки филантроп Радим Пасер. Готови ли сте да откриете тайните за устойчив личен успех? Чешкият бизнес магнат и филантроп Радим Пасер посети България и предостави уникалната възможност да се запознаем с неговата житейска история и да открием ключа към..
През следващата година Здравната каса ще разполага с около 1,3 милиарда лева повече за здравноосигурените лица . Според икономиста Аркади Шарков, увеличението е в правилната посока, но остават предизвикателства, които изискват внимателен контрол и управление на ресурсите . Той коментира основните акценти от бюджета на НЗОК в ефира на предаването..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Явор Гърдев е име, което едва ли се нуждае от представяне в културните среди на България. Театрален и кинорежисьор с дългогодишен опит, той впечатлява..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg