Тръгваме по дирите на безценните документи, за да търсим пътя, който изминават, докато попаднат в ръцете ни. Влизаме в хранилищата и лабораториите за реставрация и консервация на Националната библиотека, Църковния архив, Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, Института за изследване на изкуствата, БАН, Етнографския музей, Музея на МВР, където експерти ни показват реставрационни методи на стари свитъци, пергаменти и книги. Разказват ни историите на различни документи и през тях илюстрират спецификата на текстовете, боите, с които са написани и украсени те.
Епизод 2 е със заглавие: „Реставрацията – между чаеното масло, боите, шикалките, мулажите и дигитализацията“. В него експерти и учени разказват за консервацията и различните обработки на книжните паметници. За метода за „обезпаразитяване“ на книгите „аноксия“ и какво представляват мулажите. От какво са се изработвали боите за писане през вековете и какви експерименти се правят днес.
Събеседници: от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“: доц. Красимира Александрова, директор; д-р Бояна Минчева, ръководител направление „Опазване на ръкописно документалното наследство“; д-р Александър Касабов, главен библиотекар в музикално издание и звукозапис, и Наталия Владинова, консерватор и реставратор. И още: проф. Боряна Христова, от катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика“ във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, проф. Елисавета Мусакова от Института по изследване на изкуствата към БАН, проф. Вася Велинова, ръководител на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, доц. Христо Темелски, директор на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия.
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..
На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..
Пламен Вукадинов е водолаз, фотограф и инструктор по подводни спортове. Посещавал десетки места, попадал не веднъж в опасни ситуации, спасявал човешки животи. Тези истински истории описва в биографичната си книга "Адреналинът е моята стихия". Издава и втора – "Интоксикация", в която помества разкази на свои приятели и съмишленици, докоснали се до..
"Една от чудовищните последици на навлизането на генеративен ИИ в класната стая е бавното умъртвяване на личността на човека. За нас – възрастните, учените, опитните хора – рискът да загубим мнението и предпочитанията си звучи като абсолютна фантастика. Но дали е същото за онези, израснали в свят, в който ИИ може да мисли и да се изразява вместо..
Какви са резултатите от 49-то среднозимно преброяване на водолюбивите птици разказва във "Време за наука" Свилен Чешмеджиев от Българското дружество за защита на птиците. Традиционното преброяване се е случило в рамките на четири дни с участието на 43 екипа доброволци и експерти от Българското дружество за защита на птиците, Изпълнителна..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в...
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" кани публиката на пътуване в сърцето на Португалия с поредната си изложба на водещи съвременни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg