Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Хофманови разкази” на Жак Офенбах, опера в пет действия (съдържание)

Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман

Либрето: Жул Барбие

Световна премиера (без действието „Жулиета”) - 10 февруари 1881, „Опера Комик”, Париж

Първо изпълнение в България - 9 март 1922, София


Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век

Действащи лица:
• Хофман, поет - тенор
• Олимпия, кукла - сопран
• Антония, певица - сопран
• Стела, артистка - сопран
• Жулиета, куртизанка - сопран
• Никлаус, приятел на Хофман и Муза - мецосопран
• Четиримата злодеи: Линдорф, градски съветник - баритон/бас
• Копелиус, оптик - баритон
• Дапертуто, магьосник - баритон
• доктор Миракъл - баритон
• Четирима слуги: Андреас, слуга на Стела - тенор
• Кошенил, слуга на Спаланцани - тенор
• Питикиначо, младеж - тенор
• Франц, слуга на Креспел - тенор
• Спаланцани, физик - тенор
• Креспел, баща на Антония - бас
• Шлемил, поклонник на Жулиета - баритон
• Натаниел, студент, приятел на Хофман - тенор
• Херман, студент, приятел на Хофман – баритон
• Лутер, кръчмар - бас
• Гласът на майката на Антония - мецосопран

Петте действия се определят като пролог, три действия и епилог. Трите действия, разказващи три различни истории от живота на Хофман, са независими едно от друго, с изключение на това, че Олимпия се споменава в действието на Антония. Замисълът на Офенбах е следният: Пролог, Олимпия, Антония, Жулиета, Епилог. През ХХ век обаче действието на Жулиета е преди това на Антония. Причината, изтъквана от постановчиците, е фактът, че действието на Антония е по-ярко и пълноценно в музикално отношение. Едва напоследък оригиналният авторов ред е възвърнат, както е и в новата постановка на Метрополитън.

Пролог
Стара кръчма в избата на оперния театър на град Нюрнберг. Актрисата Стела изпраща по слугата Андреас писмо до своя любим - поета Хофман. Градският съветник Линдорф, който отдавна е влюбен в Стела, откупува писмото, в което Стела моли Хофман за прошка и му праща ключ от будоара си. Линдорф се заканва да попречи на влюбените. В кръчмата на Лутер нахлува група весели студенти. Скоро идва и Хофман, придружен от младия си приятел Никлаус. По молба на студентите поетът изпява песента за джуджето Клайнцак. После се унася в мечти... “Стела! Три жени в един и същ образ - момиченце, артистка, куртизанка...” Опомнил се, поетът започва да разказва за любовните си увлечения.

Първо действие
В дома си физикът Спаланцани демонстрира пред своите гости восъчната кукла-автомат Олимпия, която е измайсторил сам. Геният на злото, превъплътил се в оптика Копелиус, който е направил очите на куклата, дава на Хофман розови очила, с които поетът ще види действителността преобразена. В първия момент Хофман не може да разбере, че пред него е изкусно направена механична играчка, която пее и танцува съвършено и приема Олимпия за идеалната жена - живо същество, което събужда в душата му най-съкровена любов. Но после се оказва, че Копелиус е разгневен от лъжата на Спаланцани - физикът му е обещал голяма сума за направата на очите на куклата, а го е излъгал. Копелиус счупва Олимпия, а Хофман разбира, че е бил измамен.

Второ действие
Стая в дома на общинския съветник Креспел в Нюрнберг. Антония, дъщерята на съветника, очаква своя любим - поета Хофман. Тя е оперна певица, но не трябва да пее, защото е тежко болна и това може да се окаже пагубно за здравето й. Доктор Миракъл, превъплъщение на Гения на злото, предлага услугите си да излекува Антония. Креспел се противопоставя, защото подозира за пъклените планове на Миракъл. Но, изгонен през вратата, Миракъл влиза при Антония през стената. Той й внушава, че покойната й майка - бивша оперна звезда, би желала Антония да пее и да се увенчае със славата на сцената, вместо да потъне в скучния и сив живот на омъжена жена. И ето - големият портрет на майката оживява! Антония започва да пее и - пада мъртва! Дотичалият Хофман безутешно ридае над любимата.

Трето действие
Венеция. Пир в дома на богатата куртизанка Жулиета. Сред гостите й са Хофман, Никлаус и невзрачният Питикиначо. Жулиета няма право на избор в любовта. Тя е подвластна на Дапертуто (Вездесъщия) - поредното превъплъщение на Гения на злото. Хофман е запленен от красотата и чара на куртизанката. Напразно Никлаус го увещава да напуснат празненството, още повече, че поетът изгубва и всичките си пари в игра на карти. Жулиета не е влюбена в Хофман, но го харесва. Разбрал за това, Дапертуто я лъже, че поетът я презира. Дапертуто иска от Жулиета поредна жертва: след сянката, която тя е отнела на своя поклонник Петер Шлемил, сега куртизанката трябва да вземе огледалния образ на Хофман. Насъскан от Злия гений, Шлемил обявява дуел на поета. Той смята, че като го убие, ще го спаси от глупавата страст към куртизанката. Двамата съперници се бият на живот и смърт, Шлемил пада, сразен от Хофман. Поетът тръгва към спалнята на Жулиета, но неочаквано дочува смеха й - красавицата отплува с гондола в прегръдките на недоразумението Питикиначо.

Епилог
Отново в кръчвата на Лутер. Хофман завършва разказа за своите три любовни приключения. Разстроен, той търси забрава във виното. Оперният спектакъл е завършил. Чуват се овациите на публиката за любимата примадона Стела. Ето че самата Стела идва да търси Хофман, но го намира мъртвопиян. Огорчена, тя напуска кръчмата. Линдорф тържествува - той поема ръката на Стела и излиза с нея.

По публикацията работи: Цветана Тончева
ВИЖТЕ ОЩЕ
Аделина Александрова и Емануил Иванов

Пианистът Емануил Иванов: артистът трябва да е земен

"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..

публикувано на 26.04.24 в 12:45
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15

Фестивалът "Артис" с трето издание в София

"През тази година стартираме третото издание на "Международния музикален фестивал за класическа музика и изкуства". Подчертавам изкуства и правя това уточнение, защото в предишните издания, фестивалът   беше само с класическа музика. Сега разширяваме диапазона  ,включвайки различни изкуства, като в бъдеще тенденцията е форумът да обединява всички..

публикувано на 26.04.24 в 08:15

What the Funk представя катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА

Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”.   В  концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи.  Повече от..

публикувано на 24.04.24 в 16:50
Антонина Бонева

Concertissimi с Антонина Бонева и нейните ученици

По повод 40 години преподавателска дейност и още повече концертна, пианистката и клавирен педагог Антонина Бонева организира концерт. На сцената заедно с нея ще музицират настоящите и ученици Марина Мравова, Йоанна-Лора Василева, Мартин Цветков и Димитър Михайлов, които са лауреати на десетки награди от международни конкурси. "Реших да отбележа..

публикувано на 21.04.24 в 09:05