ЕК отива на съд заради финансиране на деинституционализацията в България

А споровете по новия Закон за социални услуги не спират

| обновено на 13.12.19 в 13:07 БНР Новини

За първи път в Съда на ЕС се предявява съдебен иск към ЕК по социален казус. Три организации за права на хората с увреждания започнаха съдебно производство срещу Европейската комисия поради отказ да спре финансирането на институции за хора с увреждания.

Дело T-613/19 е заведено пред Съда на Европейския съюз в Люксембург и оспорва решението на Европейската комисия да не спира финансирането от ЕС на България.

Още през февруари трите организации: Европейската мрежа за независим живот, фондация Validity и Център за независим живот призоваха българското правителство незабавно да спре програма, насочваща средства от европейските структурни и инвестиционни фондове за изграждане на голям брой институции за хора с увреждания и възрастни хора. 

Въпреки заявения от България ангажимент за деинституционализация тази инвестиция само заменя големите институции с по-малки, без да решава дискриминацията, социалното изключване и сегрегацията на тези групи.

Причината за съдебния иск: продължаващото финансиране на инициативи, водещи до сегрегация на хора с увреждания в България.

Проблемното финансиране е безвъзмездно и е по процедура BG16RFOP001-5.002 “Подкрепа за деинституционализация на услугите за възрастни хора и хора с увреждания“ по Приоритетна ос 5 “Регионална социална инфраструктура“ на Оперативна програма „Региони в растеж“. То възлиза на 18 млн. евро, които ще бъдат използвани за изграждане, обновяване, обзавеждане и оборудване на 6 дневни центъра и 68 групови дома за възрастни хора и хора с увреждания, с психични, интелектуални затруднения и с деменция.

До 2010 г. в България имаше 137 институции за деца, от които 23 бяха ДМСГД** – Домове за медицински и социални грижи за деца (от 0 до 3 години), а останалите бяха домове за деца с физически, психически иумствени увреждания, също и домове за деца, лишени от родителска грижа.

През 2009 г. общият брой деца в институции беше 7587. В началото на „деинституционализацията“ бяха затворени всички домове за деца с увреждания и 8 ДМСГД**. Всички институции за деца в България трябваше да бъдат затворени до 01.06.2016 г., но това не се случи.

Капка Панайотова - изпълнителен директор на Център за независим животВтората фаза на деинституционализацията започна през 2017 г.  Тя цели затварянето на всички домове за деца, лишени от родителски грижи, и останалите 15 дома за деца до 3 г. (ДМСГД**), където са настанени децата с най-тежки множествени увреждания.

„Визията за деинституционализация на децата в България“ предвижда закриването на всички институции за деца до 2025 г.


Предвиждат се следните нови услуги:

16 нови дневни центрове за деца с множествени увреждания,

27 нови дневни центрове за деца с увреждания и техните семейства,

28 преходни жилища за деца от 15 г. до 18 г., 

17 наблюдавани жилища,

83 ЦНСТ* за 830 потребители,

плюс нови услуги за превенция и работа с родителите.

Според доклади на Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане деинституционализацията на децата е успешна в България. 

Обаче вместо да премахне изцяло институционалните грижи за деца „Деинституционализацията“ създаде нови проблеми.
Какво става след изпращането на над 2000 деца и младежи с различни увреждания в новооткритите ЦНСТ*?

По стандарт в една къщичка трябва да живеят до 4-5 деца. Сега масово там са настанени по 14-15 деца.
Понеже нямаше профилиране на уврежданията, в някои ЦНСТ* съжителстват деца и младежи с различни по вид и степен увреждания, чието отглеждане заедно застрашава здравето им. Там живеят и деца без увреждания, но с проблемно поведение, отделени от семействата си поради риск. Първите се нуждаят от специфична и постоянна грижа, а повечето от другите имат антисоциални прояви.

Поради недостатъчно финансиране липсва непрекъсната медицинска грижа и достатъчен медицински персонал за нуждите на децата с тежки ментални и/или физически увреждания, а и не са предвидени пари за охрана на ЦНСТ*.
Възникват резонните въпроси:
- Кой е отговорен за настоящото положение и ще се търси ли сметка за разхищението на милионите евро от ЕС?
- Не са ли новите ЦНСТ* всъщност по-малки институции?
- Как ще се извършва деинституционализацията на възрастни хора?

През септември беше внесен съдебният иск в Съда на ЕС срещу Европейската комисия. През ноември искът беше приет в съда.

Експерти от международната организация Disability Rights International („Интернационал за правата на хората с увреждания“) анализираха резултатите от деинституционализацията у нас, установиха, че тя се извършва погрешно и представиха в доклад фрапиращи нередности в новите домове.

Напоследък се организират всякакви протести срещу Закона за социалните услуги – ЗСУ***. Дори Светият синод на БПЦ излезе със становище, че законът „противоречи на Конституцията, ограничава родителските права и поставя родителите в невъзможност да възпитават собствените си деца“.

В парламента през последните седмици бяха внесени три различни законопроекта с поправки в ЗСУ***. По тях в момента се прави проучване от общински експерти по социални дейности и членове на Постоянната комисия по труда и социалната политика.

Интересно дали един нов закон ще разреши тежките проблеми, трупани с години?


ЦНСТ* – Центрове за настаняване от семеен тип – къщички от резидентен тип, финансирани Министерството на труда и социалната политика

ДМСГД** – Домове за медико-социални грижи за деца от 0 до 3 години – към Министерството на здравеопазването .

ЗСУ*** – Закон за социални услуги – приет от 44 НС на 7 март 2019 г., обнародван в ДВ на 14 март 2019 г.  ЗСУ влиза в сила от 1-ви януари 2020 г.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.