Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

По следите на любопитството

Милена Димитрова
Снимка: Здравко Петров

Милена Димитрова е журналист, писател, преподавател и не на последно място пътешественик, но да се изброят всички нейни поприща в кратка визитна картичка не е лека задача. Занимавала се е с разследваща журналистика в много от влиятелните печатни и електронни медии, а водещото за нея остава любопитството и любовта към пътешествията. Прекарва осем години в чужбина – първо в САЩ, в град Колумбия, щата Мисури, където е гост-преподавател в местния университет. След това професионалните ѝ занимания я отвеждат за четири години в Белгия, където има пълен мандат като съветник по правата на жените и равенството на половете към групата на либералите в Европейския парламент. Следват и два мандата в постоянното представителство на ЕС, където се е занимавала с култура и авторски права.

Милена Димитрова гостува в това издание на рубриката „Радиоавтограф“, традиционно представяна в предаването „Семейно радио“.

Милена Димитрова е и автор на десет книги. Последната – „Втората България“, събира в себе си 50 документални разказа на съдби на българи в чужбина и начина, по който те гледат на живота си зад граница, но и на България. В предишните си книги тя се е занимава с равенството между половете в Европейския съюз и в Турция. Първата ѝ книга, свързана с пътуване, съдържа петнадесет репортажа от Япония. В продължение на пет години работи и върху историята на българската електроника в книгата „Златните десетилетия на българската електроника“.

В разговора на Милена Димитрова с Ирина Вълчанова ще чуете интересни подробности около многобройните проекти и книги, над които е работила през годините. Ще научите повече за пътуванията ѝ в Китай и най-големия град в света Чундзин, като и за пътешествието ѝ до Ушуая – най-големия град в архипелага Огнена земя в Аржентина.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Какво е бъдещето на достъпа с въжени линии до Витоша

Какво е бъдещето на достъпа с въжени линии до Витоша? Какво се предвижда, какво може да бъде променено и с какво може да бъде улеснен достъпът до планината? За съжаление ангажименти на главния архитект на Столична община не му позволиха да участва в разговора в предаването "Нашият ден". Добре е, а може би е задължително да има гледната точка на местната..

публикувано на 22.01.21 в 14:15

Адвокатите настояват за увеличаване на нормативно признатите разходи

Софийските адвокати поискаха увеличаване на нормативно признатите разходи за всички български адвокати от 25% на 40%. Крайният срок парламентът и правителството да им отговорят е 22 януари. Ако в този срок не бъдат предприети конкретни мерки, адвокатите ще преминат към ефективни протестни действия.  Адв. Ивайло Данов, председател на Софийската..

публикувано на 22.01.21 в 12:15
Георги Киряков

Промяната на изборните правила през други закони е удар върху легитимността на изборите

Проучването на "Галъп интернешънъл" за електоралните нагласи и посланията от брифинга на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса.  Ако изборите бяха днес, седем са формациите, които имат изгледи да са в Народното събрание, като за две от тях кампанията ще е решаваща. Това показват данни от независимо представително за пълнолетното население..

обновено на 22.01.21 в 11:35

Спортът по време на пандемия – полезно или опасно занимание

По време на пандемия фитнес залите са затворени и много хора тренират навън. Спортът по време на пандемия – полезно или опасно занимание е? Какви са задължителните неща, които трябва да се знаят за тренировка навън през зимата? Какви са ползите? За какво трябва да се внимава? Как трябва да бъдем облечени? Тренировките през зимата изискват повече..

публикувано на 22.01.21 в 10:55

Демографската катастрофа е резултат от трудовото и социалното законодателство

През 1905 г. на 22 януари е приет Законът за защита на женския и детския труд и по този начин се поставя началото на трудовото законодателство в България.   В действителност през 19 в. у нас не е имало никакво трудово законодателство, не са приемани закони, свързани със заплатите на работниците, продължителността на работния ден или почивката им – в..

публикувано на 22.01.21 в 09:45