Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Солидарните хора

2
Снимка: Оля Стоянова

„В купата има хиляди малки прашинки. Когато смесиш сол, захар, мая, когато ги заредиш с много енергия, се получава един много вкусен хляб. Хляб, който, споделяйки го в неделя с бездомните хора, те разбират, че някой все пак мисли за тях“, това казва Милена Караканова от Хлебна къща „София“, докато пресипва брашното в купите.

Мястото е „Солидарният клуб“ на улица „Георг Вашингтон“ 51, близо до Женския пазар в София. Около Милена Караканова са се наредили доброволци – всички, запретнали ръкави, готови всеки момент да започнат месенето на хляба. Тук има приятели, ученици и хора, които с години се занимават с това – приготвят храна за бездомните хора, и след това я раздават.

„Кое на хората им пречи? Или кое пред хората е такова голямо предизвикателство да дойдат тук и да бъдат доброволци някъде, да помагат на някого? Кое е нещото, което ни спира?“, пита Милена Караканова.

„Храна, не война“ - София е самоорганизирана инициатива за приготвяне и споделяне на веган храна и облекло с хора в неравностойно положение. Идеята е да бъдат приобщени хората в неравностойно положение и да бъдат включени в полезни дейности – от това да отглеждат сами храната си, до това да си я приготвят и да знаят какви права имат. Въобще – да няма невидими хора.

Галина Лачева е активист, човек, който има в ръкава си поне няколко смислени каузи, заради които си струва да се бори. Тя разказва, че „Храна, не война“ - София е местен клон на международното движение за екосоциална справедливост Food Not Bombs. 

Проблемът е, че замесването на този хляб може да е последното, което се случва на улица „Георг Вашингтон“ 51. Наемът на помещението е увеличен и хората от Солидарния клуб трябва да се изнесат и бързо да открият ново място, където да продължат да се занимават с доброволчество.

Не им се случва за първи път да се окажат на улицата. И друг път са се оказвали там – без свое място, където да приготвят храна, без място, където да я раздадат на хората в неравностойно положение.

Още през 2012 година се събирахме на един таван, където готвихме храната и после я раздавахме на хората, близо до минералните извори в центъра на София, разказва Иван Илиев, част от движението „Храна, не война“ - София. 

„Тогава сградата, където се е помещавала банята, пустееше и още не беше направена на музей. Тогава също имахме такива проблеми – идваха полицаи, хора от Агенцията по храните да разпитват какво правим, защо го правим. Но в крайна сметка те бяха запознати с проблема на бездомните и проявяваха разбиране. Оставяха ни просто да си общуваме с тях и да споделяме храна – то се получаваха един вид като пикници, а не като обществено хранене, както някои хора се опитват да го изкарат“, разказва Иван Илиев.

Парадоксът е, че за хора като Галина Лачева или Иван Илиев, трудностите никога не са били причина да се откажат. Може би защото са наясно кое е правилно и кое – не, какво трябва да се промени, за да бъде светът около нас по-нормален.

Към края на октомври 2019 г. „Солидарният клуб“ се оказа за известен период на улицата и отново нямаше свое постоянно място. Вратата на столичната улица „Георг Вашингтон“ 51 беше заключена. И върху нея беше залепен бял лист с надпис „Затворено“.

Във фичъра ще чуете гласовете на Иван Илиев, Галина Лачева, Милена Караканова, Елина, Майлс от Манчестър, Тодора Янева, бай Ангел, Емил, Мария, Николета, Касам от Гана, и още доброволци, и още приятели на „Солидарния клуб“. 

Музиката е записана по улиците на София в изпълнението на уличните музиканти Николай, Мартин, Тони и Ясен. Включени са и записи от импровизирания уличен концерт от Женския пазар на музикантите от Босна и Херцеговина „Дубиоза колектив“.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия