В днешното издание на „Мрежата“ с новоизбрания генерален директор на БНР Андон Балтаков говорим за бъдещето на общественото радио и защо реши да участва в конкурса за избор.
„Аз бих помолил колегите, които са скептични по отношение на моето решение (да участва в конкурса за генерален директор), да имат по-високо самочувствие, защото България е част от обединена Европа и Българското национално радио е медия, която се е установила в тези 85 години като стожер на свободното слово, информацията, развлечението и културата. В решението ми се вплетоха две ценности, които аз нося. Когато човек е достигнал до известна степен на развитие, аз винаги съм вярвал, че човек трябва да даде нещо обратно. Истинското ми начало като журналист е тръгнало от тук. Дойдох да победя, но не вярвах, че ще спечеля“, каза Андон Балтаков.
В разговора коментирахме и нови възможности за финансиране на БНР.
Предложения за финансиране
„Българският рекламен радиопазар е много малък. Издръжката на БНР е някъде между 45 и 47 млн. лева. Целият рекламен радиопазар в България е около 22-23 млн. лева. Т.е. БНР не може да се издържа от реклама. Ако БНР използва целия си потенциал (за рекламно време, нормирано в Закона за радио и телевизия) на сегашните тарифи, БНР би погълнало целия рекламен пазар. Това е невъзможно. Затова предложих БНР да се откаже от рекламните приходи, но да получава конкретен процент или промил или от БВП, или от приходите от ДДС на физическите лица и корпоративния данък при фирмите, за да не може да бъде манипулирано от политическа или икономическа конюнктура.“
За развиването нови платформи за разпространение на съдържание
Една от възможностите, според Балтаков, е генерирането на съдържание за „отложено слушане“ – подкаст. Като основни жанрове в него приоритет ще имат разследващата журналистика и публицистиката.
За евентуален натиск
„Аз не вярвам някой да си позволи да ми се обади. Ако се случи, моята работа ще е да кажа, че радиото звучи така, че да изпълнява обществената си функция“, каза новият генерален директор на БНР.
Защо са подслушвани граждани, журналисти и политици и за какво говори, когато една държава изпо лз ва такива методи за контрол, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ проф. Димитър Вацов, главен редактор на списание „Критика и хуманизъм“ и професор по философия в НБУ. Кога една държава подслушва гражданите си „ Във всяка..
За комуникационните грешки в новия парламент и какво се счупи или винаги е било счупено в опита за преговори между „Има такъв народ“ (ИТН), „Демократична България“ (ДБ) и останалите политически партии, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Весислава Танчева, специалистът по комуникации. Конфликтът между ИТН и „Демократична..
Ще бъде ли прекратен договорът за инженеринг на Националната многопрофилна детска болница? Темата коментира в “Нашият ден“ инж. Иван Алексиев , изпълнителен директор на „Здравна инвестиционна компания“ EАД: "Поискано е от МРРБ да се допусне изменение на застроителния план. Искаме да изменим застроителния план, това става чрез..
В момента много се говори за ваксините и много се критикува, казва проф. Тодор Кантарджиев, главен герой в “Нашият ден“. "Завчера имаше едно изслушване на здравния министър Стойчо Кацаров в НС, където основната критика към колегите ми от ваксинационния щаб е – защо не ваксинирахте първо възрастните и най-уязвими хора, а се започна с младите и..
През лятото, когато хората често посещават обществени басейни, се случва да научаваме от медиите за наши съграждани, които не са били допуснати там само заради цвета на кожата си и без други основания. Подобен случай имаше наскоро във водния комплекс край с. Къпиново, където група роми не можаха да си купят билети и да влязат само защото са роми...
Петър Петков е класически китарист, роден в Пловдив и живеещ в Гданск, Полша. Въпреки че никога не е загърбвал напълно класическата китара, България го..
В летните постпандемични месеци се наблюдава едно истински вдъхновяващо масирано завръщане на сцена на добрия нов български джаз – тук можем да споменем..
Лугански е роден в Москва на 26 април 1972. Родителите му са научни сътрудници – физик и химик. На 5-годишна възраст, преди още да знае нотите, синът им..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
