„Те никога не казват“ на Зорница Гъркова започва със слухово напипване на гаснещата действителност и приключва с отсъствия, които никога не свършват (тук нарочно поставям тази дълга скоба, за да спазя литературната, граматическата, а и вселенската логика на изречението „Някои отсъствия никога не свършват“ в последния разказ („Венеция“), в края на което и авторката, а и героинята ѝ не поставят точка) (…) Нека уточня за онези от вас, които още не са посегнали към книгата, че става дума за разкази – осем на брой, необвързани помежду си нито сюжетно, нито откъм персонажи, нито дори време-пространствено. Но макар всеки разказ да представлява съвършена система, свят, обгръщащ/затварящ героя „като в стъкленица“ (формулировката е на Ани Илков в предговора), погледнато от друг ъгъл… именно невидимите пипала (или филизи, или ускорително растящи коси), които неусетно пропълзяват от разказ в разказ, правят от книгата цялостно произведение, а не просто колекция от осем по-кратки.
Това си е моя интерпретация обаче. Тази книга не ти казва как да я четеш, нито пък как да подредиш асоциациите в главата си. Но пък и самият факт, че докато я четох, някак спонтанно се присетих точно за „И да погине светът“ на Леена Крон и „Ланарк“ на Алистър Грей (във връзка най-вече с атмосферата на разказите „Човешката рибка“ и „Макет на морето“), както и за миниромана „Мрамор“ на Сесар Айра и за един конкретен момент от филма „Хотел“ на Майк Фигис (четейки „Венеция“), или за други филми като „Wristcutters: A Love Story“ на Горан Джукич или „Неуместният човек“ на Йенс Лин (съвсем, съвсем в началото на разказа „Спасението“) едва ли е случаен. Тук, разбира се, бързам да уточня, че става дума за моментни асоциации, а не за сходства на ниво сюжет, герои, език, стил, постройка. Сходна е може би тематиката и начинът, по който авторката гледа на света, което е по-скоро естествено, отколкото необичайно.
Но след като разказите в „Те никога не казват“ предизвикват именно такива размисли и взаимовръзки в съзнанието на случайния читател, това вече би трябвало да говори повече от красноречиво за достойнствата на книгата. В рамките на около 200 страници Зорница Гъркова ни предлага истинско „пътешествие около деня в осемдесет свята“ (по известната обърната с хастара навън формулировка на Кортасар) – добре, 8, ако не цели 80 – което започва със слепия старик и някогашен морски вълк Капитан Кат от „Под Милкууд“ на Дилън Томас (е, не ирландец, а уелсец, но в крайна сметка пак келт) и завършва със завърналия се от Китай опустошен венецианец Марко Поло… дотук с референциите. Сега ще ви посоча и няколко неща, дето ги няма никъде другаде по света, освен в „Те никога не казват“ – множество пиана, наредени като в сюрреалистично видение под открито небе на постапокалиптичен плаж (на това видение би завидял и самият Ходоровски!), Търкаляща се гора, опит да вникнеш в нечовешкия свят на кучешката тения… И една зловеща тишина-бучене от близкото бъдеще, когато човекът вече ще си е отишъл (много различна от шумната градска действителност в повечето от разказите в предишния сборник на Зорница Гъркова „Пътят на мравките“). Да, немалко писатели са се занимавали с тази тишина-бучене, но само добрите са ни карали да я почувстваме, без на пръв поглед точно тя да е била основният им фокус, обект на изследване или намерение.
А тук можете да чуете и цялото издание на „Аларма“ от 15 януари, посветено на „Те никога не казват“, с водещ Яна Пункина, гост-водещ Цветан Цветанов и събеседник Зорница Гъркова.
Фестивалът за дизайн на персонажи Pictoplasma ще се състои във Варна за втори път с балканско издание. Артисти от България, Северна Македония, Румъния, Сърбия, Хърватия и Украйна ще покажат най-новите тенденции в дизайна на персонажи от сферите на съвременно изкуство, стрийт арт, мода, илюстрация и анимация с балкански привкус. Pictoplasma x Balkans..
Многохилядна публика очаква Община Севлиево тази година на рок феста "Хоталич". Стените на средновековния град и крепост Хоталич ще приютят почитателите на рокендрола, които ще дойдат в Севлиево за най-мащабното издание на музикалния форум досега. През първия ден на сцената ще се качат "Керана и космонавтите", следвани от "Конкурент" и "Фанданго", а..
"Отколе имяло… (Имало едно време…)" е проект на Красимир Ризов с художествено съдържание, което предлага изживяване, кратко пътуване извън настоящия момент в друго време на красиво, далечно място, в което се е строило дълго време с много практична мисъл, естетика и труд високо в Родопи, където се намират Агушевите чифлици. Ансамбълът от живопис,..
В редакция "Хумор и сатира" усещаме работата като почивка, затова и през август няма да спираме с почивката. Тази неделя веднага след новините в 18 часа ще си отдъхнем със: Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Велко Кънев, чийто рожден ден отбелязваме през седмицата. "Истинските новини" –..
Проектът "Суперпозиции" е инициатива на Института за съвременно изкуство в София. Целта му е да предложи сложна мрежа от аудиовизуални проекти и инсталации на артисти, които отразяват чрез своите практики идеята за съвместен живот, съвместно създаване, обитаване като колективност, припомняйки общи скрити спомени, измисляне на външни пространства и общи..
Специално, за да бъде член на журито на младежкия конкурс за изпълнение на песен от филм или мюзикъл "Киното – моя любов, моя песен", подкрепен от община..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg