За третия епизод на филма на Антикорупционния фонд „Делото КТБ: Липсващите имена“ със заглавие: „Медийната флотилия на КТБ“ – Николай Стайков, автор на филма и на разследването, разяснява в предаването "Мрежата":
Докъде се е разпростирало медийното влияние на КТБ
„То е било доста по-голямо от това, което знаехме, че е. И много медии не искат да повдигат тази тема и дори искат да забравят. Конкретната тема на разследването е как през едни офшорни фирми, в които са отивали средства по не особено законен начин, които са били оформени като заеми от КТБ за придобиване на кораби, от същите фирми са били получавани от медийни собственици и са отивали огромни средства – седемцифрени суми в евро. Но въпросните офшорни фирми нямат никаква собственост според българския Търговски регистър. И като проследихме пътя на парите, видяхме как през същите офшорни фирми минават парите за финансиране на това, което наричаме „жълти“, „кафяви“ медии – бухалки. И мога да кажа категорично, че:
Прокуратурата не е разследвала произхода и движението на парите за тези медии
По документи разпитът на собственика на едни от тези медии е траел точно пет минути. От него не е искана информация за произхода на парите. Единствената информация, която са искали от него, е за това как е подписван договорът, условията, лихвите и т.н. Така че, очевидно прокуратурата не е задала логичния въпрос какъв е в произходът на парите.
Но искам да ви обърна внимание, че в решението на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество за запор на активите на Цветан Василев въпросните финансови операции са надлежно описани и няма как институциите да не знаят това. Да не говорим, че по време на разследването Комисията и прокуратурата работиха заедно, така че няма оправдание да не е изискана такава информация.“
Регулаторният похлупак
„Примерът на КТБ е пример за една банка – склад на много пари и с изключително особено отношение на регулаторите, защото милиони евро са били източвани по начин, който е можел да бъде проверен още преди годни. На нас ни отне 50 евро такса към международен регистър и една седмица изчакване за отговор от съответния регистър. Това може да го направи всеки. И това е наистина пример как години наред е работел един регулаторен похлупак. Може би същият, който е работел и за г-н Божков – регулаторен похлупак, при който може да се направи частен монопол. И голямата тема тук е защо най-големите български предприемачи всъщност са в държавно регулирани бизнеси, а не в такива, в които има конкуренция или съревнование. Всичките тези предприемачи, така наречените "олигарси", са все в бизнеси, в които има влияние на държавните институции.“
Какъв е административноправният режим на защитените зони. В юридическото предаване "Законът и Темида" представяме монографията "Административноправен режим на защитените зони" на доц. Надежда Христова – преподавател в Юридическия факултет на УНСС и арбитър в Арбитражния съд при Българската стопанска камара. "Една от причините за написването на..
Музиката има силата да свързва поколения, да разказва истории и да предава ценности. Чрез песните си ние не само запазваме културното си наследство, но и укрепваме връзките в семейството. Именно тази идея е в основата на творческия път на певицата Виктория Куприна , която открива красотата на българската музика и решава да я сподели със света...
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е седмо издание. Европейската комисия (ЕК), като пазител на учредителните Договори в..
Пернишкият драматичен театър "Боян Дановски" поставя ново начало с премиерата на поетичния спектакъл "Прозорец към изгрева". Постановката, която ще се играе на 31 януари от 19:00 ч., а след това и на 5 февруари, представлява театрализирана композиция от стихове на местни автори. Особено значимо е, че както текстовете, така и актьорският състав,..
Културният център на Софийския университет и Институтът за съвременно изкуство–София организират блиц-кръгла маса "Визуалните: грамотност, изкуство, култура" с участието на художници, куратори, преподаватели и студенти, както и с випуска на School4artists 3/2024. Модератор и автор на формата е Лъчезар Бояджиев. Идеята на блиц-кръглата маса е да..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в...
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" кани публиката на пътуване в сърцето на Португалия с поредната си изложба на водещи съвременни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg