Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Гневът – природа и история

Какво ни казва гневът, какво губим, когато го потискаме и как да го управляваме

Снимка: Rawpixel

"Европа започва с думата гняв. "Илиада" започва с възпяването на гнева на Ахил. Възприемаме гнева като ниска страст, долна енергия и целият цивилизационен процес, особено в западната цивилизация, е насочен към обуздаването ѝ – казва в дискусията за гнева, философът Тодор Тодоров.  

Изхождайки от тази презумпция, от Платон, който смята, че гневливата част на душата е най-ниска, винаги се стремим да бъдем умни, да се извисим, да се водим от по-високи пориви, а същевременно цялата история може да се разглежда като една онтология на гнева. 

Всички революции са активирани от гнева. Гневът, казва Марат, трябва да произведе едно ново общество. 

Има и предприемачи на гнева, които го канализират, използват и превръщат в политически капитал – по думите на немския философ Петер Слотердайк.

В цялата си история се опитваме да изтласкаме гнева, да го оставим долу, с това може да се предаде и опитът на философията, докато не се оказва, че човекът не е само рационално същество, човекът не е само ум, само интелект – разказва Тодоров. – Особено след Фройд – се оказва, че човекът не е толкова рационален, колкото сме си го въобразявали. И ако се върнем към времето на Ахил, тогава не сме смятали, че гневът е долна страст, а нещо, което идва от горе, от боговете и ни обзема и завладява.

Гняв и истина

Родителите от малки приучават децата да не говорят под афект, за да не кажат неща, за които после ще съжаляват, но когато човек е под афект, е в състояние да изговори истини, които иначе не посмяваПарéзия така гърците са наричали способността да говориш истината, дори когато от това може да има последствия за теб.

Гняв и насилие

В съвременните общества има голямо натрупване на гняв, но той не се фокусира около идея, не произвежда визия за бъдеще, няма какво да го накара да произведе нещо позитивно и затова има толкова много "предприемачи на гнева", които капитализират възмущението. 

Защото когато гневът не се превръща в движеща сила, той преминава в отчаяние, в апатия, а те имат деструктивна сила. Подобни чувства могат да завладеят цели общества и тогава ефектът им е особено разрушителен.

Анастасия Манлихер, Мария Мира Христова и Тодор Тодоров"В исторически план недоволството най-често е било от социален характер – включва се по темата проф. Андрей Пантев с исторически обзор на ролята на гнева в българската история. – България в исторически план е преживявала редица събития, причинени от външен характер и те са водили до гняв или отчаяние. 

Колкото до днешния ден, проф. Пантев го определя като безлично безвремие. 

"По отношение на съвременността, не бива да забравяме, че живеем в такова устройство на света, което ни вкарва в постоянно състезание един с друг, в режим на хамстера, а това неминуемо води до гняв – категоричен е Тодор Тодоров.

Триадата гняв – безумие – истина

В етимологията на редица езици фурор – означава гняв и безумие, но понякога е много важно да си изгубим ума, не само защото тогава могат да се казват истини, а защото гневът отваря други полета – трябва да можем да бъдем продуценти на гняв – твърди още Тодоров.

Психологът Анастасия Манлихер обръща внимание на изследване, което сочи, че в хода на цялата човешка цивилизация в момента имаме най-високи нива на нарцисизъм и че е важно да намираме приемливи отдушници на гнева и да овладеем спирачния механизъм на емоциите си.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

България и глобалните тенденции: Какво да очакваме за свободата на словото през 2025 г.?

През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..

обновено на 09.01.25 в 12:18
Христо Хинков

Какво научихме от Covid-19 и готови ли сме за бъдеща здравна криза?

През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..

обновено на 09.01.25 в 10:28

Късно ли е за ваксинация, или как да се подготвим за грипа?

С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..

публикувано на 08.01.25 в 14:02

Етика и професионализъм в акушерството: Урок от "Майчин дом"

Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте! 

обновено на 08.01.25 в 14:00

Дисертация разглежда ролята на дулите в родилната грижа

В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..

обновено на 08.01.25 в 13:21