"Европа започва с думата гняв. "Илиада" започва с възпяването на гнева на Ахил. Възприемаме гнева като ниска страст, долна енергия и целият цивилизационен процес, особено в западната цивилизация, е насочен към обуздаването ѝ – казва в дискусията за гнева, философът Тодор Тодоров.
Изхождайки от тази презумпция, от Платон, който смята, че гневливата част на душата е най-ниска, винаги се стремим да бъдем умни, да се извисим, да се водим от по-високи пориви, а същевременно цялата история може да се разглежда като една онтология на гнева.
Всички революции са активирани от гнева. Гневът, казва Марат, трябва да произведе едно ново общество.
Има и предприемачи на гнева, които го канализират, използват и превръщат в политически капитал – по думите на немския философ Петер Слотердайк.
В цялата си история се опитваме да изтласкаме гнева, да го оставим долу, с това може да се предаде и опитът на философията, докато не се оказва, че човекът не е само рационално същество, човекът не е само ум, само интелект – разказва Тодоров. – Особено след Фройд – се оказва, че човекът не е толкова рационален, колкото сме си го въобразявали. И ако се върнем към времето на Ахил, тогава не сме смятали, че гневът е долна страст, а нещо, което идва от горе, от боговете и ни обзема и завладява.
Гняв и истина
Родителите от малки приучават децата да не говорят под афект, за да не кажат неща, за които после ще съжаляват, но когато човек е под афект, е в състояние да изговори истини, които иначе не посмява. Парéзия така гърците са наричали способността да говориш истината, дори когато от това може да има последствия за теб.
Гняв и насилие
В съвременните общества има голямо натрупване на гняв, но той не се фокусира около идея, не произвежда визия за бъдеще, няма какво да го накара да произведе нещо позитивно и затова има толкова много "предприемачи на гнева", които капитализират възмущението.
Защото когато гневът не се превръща в движеща сила, той преминава в отчаяние, в апатия, а те имат деструктивна сила. Подобни чувства могат да завладеят цели общества и тогава ефектът им е особено разрушителен.
"В исторически план недоволството най-често е било от социален характер – включва се по темата проф. Андрей Пантев с исторически обзор на ролята на гнева в българската история. – България в исторически план е преживявала редица събития, причинени от външен характер и те са водили до гняв или отчаяние.
Колкото до днешния ден, проф. Пантев го определя като безлично безвремие.
"По отношение на съвременността, не бива да забравяме, че живеем в такова устройство на света, което ни вкарва в постоянно състезание един с друг, в режим на хамстера, а това неминуемо води до гняв – категоричен е Тодор Тодоров.
Триадата гняв – безумие – истина
В етимологията на редица езици фурор – означава гняв и безумие, но понякога е много важно да си изгубим ума, не само защото тогава могат да се казват истини, а защото гневът отваря други полета – трябва да можем да бъдем продуценти на гняв – твърди още Тодоров.
Психологът Анастасия Манлихер обръща внимание на изследване, което сочи, че в хода на цялата човешка цивилизация в момента имаме най-високи нива на нарцисизъм и че е важно да намираме приемливи отдушници на гнева и да овладеем спирачния механизъм на емоциите си.
През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..
През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..
С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте!
В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Епизоди от живота" разказваме истории, които ни напомнят за силата на човешкия дух и самоотвержената обич. Днес ще ви представим разказа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg