"Аз съм бегач на дълги разстояния. Само че не бягам "към", а бягам "от". И ставам все по-млада, все по-руса, все по-висока..." Това е откъс от моноспектакъла на Силвия Лулчева "Мъжът ми е виновен“, който е повод за гостуването ѝ в рубриката "Главен герой" на "Нашият ден". Автор на текста и режисьор на постановката е Лиза Шопова.
Силвия Лулчева винаги зарежда деня си. Искам добър старт. Това е важно като послание и като емоция:
"Понякога ми свършва кибритът... Мантрата на всички, живеещи под стрес, а ние сме много, може би това ще бъде и заглавието на следващата ми пиеса... Да, искам добър старт. От това много зависи. Гледам към светлината да правя добро и да обичам. Така се зареждам."
Изповедта на Силвия Лулчева пред почти интимното пространство на новата сцена в Сатирата COMEDY BAR ("Ако мине КАТ, ще кажат, че не спазваме дистанция" – казва актрисата) е изпълнена с хумор, ирония, самоирония и самокритичност.
Лулчева не крие, че е била мноого изкушена да се намеси в писането на текста:
"Не крия, че пробутвах на Лиза разни работи – опитвах ужким случайно, ужким нарочно, много официално, като есемеси... всякакви съобщения ѝ пращах... молби за съавторство... Не стана. Лиза Шопова е режисьор и автор, а пък аз съм актрисата, която дава сценичен живот на героинята."
Доколко е автобиографичен моноспектакълът
"Никак. Лиза се опита да сложи име на героинята, после го махнахме. Единственото близко е това, че и аз имам майка, да ми е жива и здрава, и дете, с което мога да водя тези разговори, но това не е копи-пейст от личното в служебното. Голям зор видя да ме вкара (Лиза Шопова – бел.ред.) в обувките на такъв тип актриса... Голямо набутване, докато вляза в обувките на Пепеляшка – бях с 8 номера по-голям крак. Единственото, което имахме като отправна точка в началото, е, че исках да бъдат три поколения жени и аз да съм в средата – и дъщеря, и майка."
Младежкият театър
"Отглеждането на младежка публика, работа с млади хора, възпитаване на вкус, задаване на стандарти, откровеното и често говорене с младия зрител няма да излезе от мен, без значение дали съм щатна актриса на трупата на Младежкия театър. Той се казва сега Николай Бинев и срещата с този човек също ме е белязала завинаги. Младите хора са ми интересни и любопитни, имам памет за онова, което е минало преди мен. Помня срещите си и искам да ги разкажа и предам на тези, които идват след мен.
Ако сега не възпитаме и не отгледаме театрална публика, тя няма как да дойде по-късно в който и да е театър. Дори кварталното читалище е моята мисия и кауза. Да могат децата и там да срещат големи имена."
Актрисата спомена за болката си за Балетния конкурс във Варна. За да се стигне дотук, явно има проблем в управление, мениджмънт: "Няма начин да няма начин", казва Лулчева и цитира Чърчил, който по време на Втората световна война, когато са искали да закриват театри, "Тогава за какво я водим тая война?!"
"Памет и паметник са свещени думи, църква, в която трябва да се кръстиш всеки Божи ден."
Актрисата е категорична, че именно медиите трябва да дадат възможност на онези нешумни, по-мълчаливи, по-скромни, по-интровертни – интелектуалци да ги наречем, които не участват в риалити формати, не са обект на ухажване от най-гледаните предавания, но те съществуват и те са тези, които трябва да задават стандарти и да възпитават вкус!
"Иначе, пак младите хора, виждат едни грешни модели на поведение, които формират неправилна посока и посоката става или Терминал 2, или някаква 15-минутна слава, която не ти носи нито радост, нито удовлетворение, нито душата расте, нито пляска с криле, нито се стреми нависоко. А интелигентни хора – художници, писатели, поети, творци има – и те не са внесени отвън." – казва Лулчева.
"Памет, грамотност и вярвайте в доброто – има смисъл" – синтезира актрисата.
В навечерието на Международния ден на танца "Артефир" запознава слушателите с една вълнуваща новина от звездната карта на световния балет. Примабалерината Анелия Димитрова и солистът Ивайло Янев на Балета на Държавна опера - Стара Загора участват в 12-ия Танцов фестивал "Екселсиор" в Сиена , под артистичното ръководство на маестро Марко..
"Списание "Но поезия" излиза отново и за кратко след неколкогодишна пауза. Това е летният брой за 2024 г. Книжка 9 за големите неща." Това четем от името на "Но редакция"-та на списанието. Петя Хайнрих пише в редакторския си текст: "За този брой пожелахме българските поети да ни изпращат текстове, засягащи голямото. Гранд, мега, гига, хипер, супер..
По случай Световния ден на книгата и авторското право (23 април) Асоциация "Българска книга" връчи за двадесети пореден път наградата "Рицар на книгата" . Наградата е знак на признание за усилията, свързани с насърчаването на четенето и популяризирането на книгата. Отличието получават личности и организации, обобщени в четири категории – за..
"Значимите други в живота на човека" е изследване на д-р Надя Колчева, психолог и преподавател в НБУ, което проследява основните фактори, които влияят на начина, по който взаимодействаме с хората около нас. "Началото на живота на човека наистина е ключово. – казва д-р Надя Колчева – Дори от най-ранните взаимоотношения с новороденото бебе зависят..
Интерактивната изложба "Книгите оживяват" представя 33 големи пана с откъси от едноименния независим дигитален проект за българските детски градини и училища. Той обединява книгите от образователната мултимедийна поредица за деца "Туй-онуй" на художник илюстратора и аниматор Мая Бочева-Уики. Подходът в дигиталните книги-игри е..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg