Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Мария Трифонова: Успешните енергийни преходи в други страни показват, че е нужен оптимален микс от енергийни източници

Зелената сделка – нови възможности или нови рестрикции

Юлиан Попов: България има голям потенциал за развитие на нови индустрии

Зелената сделка – нова стратегия за растеж на Европа и европейско предизвикателство за икономиката ни.

Голямата цел – въглеродна неутралност на ЕС

Зелената сделка е част от европейския път към въглеродна неутралност. Това коментира в "Нашият ден" Юлиан Попов, главен политически съветник на Европейската климатична фондация и председател на Борда на Европейския институт за ефективност на сградите: "Тя е консолидация на ред съществуващи вече политики, не е нещо ново. Има и добавяне на допълнителна амбиция – намаляване на въглеродния диоксид до 2030 година с до 55%, сравнено с 1990 г." – казва Юлиан Попов и конкретизира –

Става дума за замяна на голяма част от енергийните източници, отпадане на голяма част от въглищната индустрия, повишаване на енергийната ефективност (много по-интензивно саниране на сгради, енергийна ефективност на индустриални процеси и т.н.). В същото време това е голяма възможност за малкия бизнес, за модерните бизнеси, за информационните технологии, промяна на транспорта, преминаване към много по-висока електрификацияна транспорта и т.н." 

У нас обаче Зелената сделка се разглежда по-скоро като рестрикция, а не като шанс за нов енергиен път

"Разбира се, че има и рестрикции, но в тези рестрикции ние трябва да видим възможностите – смята Попов – възможностите за преминаване на българската индустрия, на българската икономика и на всекидневния ни живот към едно по-модерно състояние. Това означава, че направените разходи могат да се разглеждат като инвестиции, които ще помогнат да тласнем икономиката напред, да подменим много неща, които отдавна би трябвало да бъдат подменени – старите коли, начина на пътуване. Всичко това е възможност, която би могла да се реализира с един разумен дебат в страната. Това не е нещо ново и ние трябва бързо да наваксаме."

България има много голям потенциал за развитие на нови индустрии. "Страната ни вече е една от напредналите в сферата на съхранение на енергията, например. Хидроенергийни съоръжения, батерии, акумулатори... Ние сме водещи производители на електрически велосипеди, например. 

Когато говорим за социалната страна, трябва да имаме предвид, че основно се говори за съдбата на хората в "Марица-изток". Важно е да си дадем сметка, че това са висококвалифицирани инженери и технически лица, които са пригодни именно за тези нови индустрии. И на територията на "Марица-изток", без да се чака още по-голяма криза във въглищната енергетика, би трябвало да се развиват и привличат големи индустриални инвестиции в новата енергетика. Например – соларната енергетика – нещо много лесно и много евтино. Още – привличане на инвестиции в големи заводи – за батерии, за електрически коли и автобуси, развитие на водородната индустрия, на кабелната индустрия... необходими за нисковъглеродната икономика. Те са десетки.

Всичко това може да бъде събрано в един клъстер, в един хъб на нисковъглеродните индустрии, който би могъл да осигури работни места от много по-висока категория, отколкото сегашните във въглищната индустрия. С по-високи заплати, по-чисти, по-привлекателни. Те биха създали работни места и за техните деца, които иначе заминават за чужбина." 

Това обаче изисква политическа визия и предприемачески дух

"България трябва да започне да мобилизира инвестиции в тази сфера и да спрем да говорим негативно за Зелената сделка." – обобщи Юлиан Попов.

На Международния ден на жените и момичетата в науката, на университетски преподавателки и жени от научната общност – Мария Трифонова гостува на "Нашият ден". Тя е асистент по енергийна икономика в СУ "Св. Кл. Охридски", работи за магистърската програма Енергийни пазари и услуги. Интересът на Мария Трифонова към енергетиката възниква, когато учи икономика и бизнес администрация в Университета Дуйсбург-Есен. "Ролята на институциите в развитието на ВЕИ сектора" е темата на дисертацията на Трифонова. Тя използва модели от областта на иновационните теории, прави институционален анализ, новото поколение зелени технологии в редица европейски държави, като се фокусира върху социо-икономически проблеми, политически фактори, взаимодействие на сектора с "твърдите и меките институции".

"Доколко ядрената енергетика ще се развива в България, зависи най-вече от подхода, който ще изберем. Мисля, че не е редно да се фокусираме само върху едно конкретно решение. – категорична е ас. Трифонова.

Успешните енергийни преходи в други страни показват, че трябва да се намери оптималният микс от енергийни източници, така че да се стремим към въглеродна неутралност, декарбонизация и до известна степен децентрализация. Защото 

Енергийният преход не може да бъде постигнат само с развитието на мегапроекти, той трябва да бъде ориентиран и към гражданите", твърди Трифонова, която е оптимистично настроена.

Трифонова разказа и за мястото на жените в науката у нас. Според нея има достатъчно добро ниво на равноправност в България.

От близо 22 000 души академичен състав в България половината са жени. През последните години този процент плавно нараства. "Прави впечатление у нас (а и в света), че с академичната йерархия този процент, за съжаление, намалява. Аз лично в своя кариерен път не съм  срещала някакъв вид дискриминация – вероятно е част от нашата култура, но и на структура на самата област. Като цяло академичните среди предоставят една автономност и сравнени с бизнеса, не са толкова динамични. Има повече възможности за лично (индивидуално) темпо. И това е моята причина да се ориентирам към научната кариера, за да намеря баланс между семейството и академичните успехи."

Знанието в днешни дни е общодостъпно. "Но това, което ни прави добри професионалисти, е нашата нагласа да учим и желанието да прилагаме това знание, да бъдем критични към информацията, която вече ни залива." – смята ас. Трифонова. 


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Закрилата на служителите при уволнение

Закрилата при уволнение на работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение, е уредена в чл. 333 от Кодекса на труда (КТ). Чл. 333 от Кодекса на труда установява т.нар. „предварителна закрила“ при уволнение. Тя е предварителна, защото предхожда извършването на уволнението. Нейното предназначение е да постави извършването на уволнението в..

публикувано на 29.05.20 в 15:07
Адв. Свилена Димитрова, председател на Българска болнична асоциация

Качеството на здравеопазването по време на криза

"Случилото се през последните 3 месеца беше изключително важно изпитание за здравната ни система, каза в "Коментар на седмицата" адвокат Свилена Димитрова, председател на Българска болнична асоциация. Никой не беше готов за подобно предизвикателство и въпреки това болниците издържаха на натиска." Сред важните изводи, които кризата наложи, адв. Димитрова..

публикувано на 29.05.20 в 13:58

Как преживя кризата Стопанският факултет към СУ "Св. Кл. Охридски"

Добре познатата максима за кризата като възможност е реалност за Стопанския факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Факултетът отпреди извънредното положение е имплементирал възможностите за дистанционна работа, провеждане на предприемачески курсове и програми за обмен с водещи учебни заведения и компании от цял свят.  Ситуацията с..

публикувано на 29.05.20 в 12:10
Добромир Иванов, председател на Българската стартъп асоциация

Българските стартъп компании показаха завидна солидарност по време на кризата

Българската стартъп асоциация е домакин тази година  на състезанието CESA за най-успешните стартиращи компании от региона на Централна и Източна Европа. Как идеите на предприемачите от региона ще бъдат свързани с бизнеса?  Добромир Иванов, председател на Българската стартъп асоциация, разказа в "Нашият ден": "Наградите се провеждат за 5-а година и..

публикувано на 29.05.20 в 09:14

Чети във влака

Ако сте решили да пътувате с влак тези дни, БДЖ стартира кампанията „Чети във влака”.  Всички пътници, притежаващи смарт устройства, ще могат да се докоснат до нови светове по време на пътуването си чрез магията на електронните книги. Още за кампанията „Чети във влака“ на БДЖ – кои са новите издателства и асоциации, които се включиха в инициативата?..

публикувано на 29.05.20 в 09:01