Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Мария Трифонова: Успешните енергийни преходи в други страни показват, че е нужен оптимален микс от енергийни източници

Зелената сделка – нови възможности или нови рестрикции

Юлиан Попов: България има голям потенциал за развитие на нови индустрии

Зелената сделка – нова стратегия за растеж на Европа и европейско предизвикателство за икономиката ни.

Голямата цел – въглеродна неутралност на ЕС

Зелената сделка е част от европейския път към въглеродна неутралност. Това коментира в "Нашият ден" Юлиан Попов, главен политически съветник на Европейската климатична фондация и председател на Борда на Европейския институт за ефективност на сградите: "Тя е консолидация на ред съществуващи вече политики, не е нещо ново. Има и добавяне на допълнителна амбиция – намаляване на въглеродния диоксид до 2030 година с до 55%, сравнено с 1990 г." – казва Юлиан Попов и конкретизира –

Става дума за замяна на голяма част от енергийните източници, отпадане на голяма част от въглищната индустрия, повишаване на енергийната ефективност (много по-интензивно саниране на сгради, енергийна ефективност на индустриални процеси и т.н.). В същото време това е голяма възможност за малкия бизнес, за модерните бизнеси, за информационните технологии, промяна на транспорта, преминаване към много по-висока електрификацияна транспорта и т.н." 

У нас обаче Зелената сделка се разглежда по-скоро като рестрикция, а не като шанс за нов енергиен път

"Разбира се, че има и рестрикции, но в тези рестрикции ние трябва да видим възможностите – смята Попов – възможностите за преминаване на българската индустрия, на българската икономика и на всекидневния ни живот към едно по-модерно състояние. Това означава, че направените разходи могат да се разглеждат като инвестиции, които ще помогнат да тласнем икономиката напред, да подменим много неща, които отдавна би трябвало да бъдат подменени – старите коли, начина на пътуване. Всичко това е възможност, която би могла да се реализира с един разумен дебат в страната. Това не е нещо ново и ние трябва бързо да наваксаме."

България има много голям потенциал за развитие на нови индустрии. "Страната ни вече е една от напредналите в сферата на съхранение на енергията, например. Хидроенергийни съоръжения, батерии, акумулатори... Ние сме водещи производители на електрически велосипеди, например. 

Когато говорим за социалната страна, трябва да имаме предвид, че основно се говори за съдбата на хората в "Марица-изток". Важно е да си дадем сметка, че това са висококвалифицирани инженери и технически лица, които са пригодни именно за тези нови индустрии. И на територията на "Марица-изток", без да се чака още по-голяма криза във въглищната енергетика, би трябвало да се развиват и привличат големи индустриални инвестиции в новата енергетика. Например – соларната енергетика – нещо много лесно и много евтино. Още – привличане на инвестиции в големи заводи – за батерии, за електрически коли и автобуси, развитие на водородната индустрия, на кабелната индустрия... необходими за нисковъглеродната икономика. Те са десетки.

Всичко това може да бъде събрано в един клъстер, в един хъб на нисковъглеродните индустрии, който би могъл да осигури работни места от много по-висока категория, отколкото сегашните във въглищната индустрия. С по-високи заплати, по-чисти, по-привлекателни. Те биха създали работни места и за техните деца, които иначе заминават за чужбина." 

Това обаче изисква политическа визия и предприемачески дух

"България трябва да започне да мобилизира инвестиции в тази сфера и да спрем да говорим негативно за Зелената сделка." – обобщи Юлиан Попов.

На Международния ден на жените и момичетата в науката, на университетски преподавателки и жени от научната общност – Мария Трифонова гостува на "Нашият ден". Тя е асистент по енергийна икономика в СУ "Св. Кл. Охридски", работи за магистърската програма Енергийни пазари и услуги. Интересът на Мария Трифонова към енергетиката възниква, когато учи икономика и бизнес администрация в Университета Дуйсбург-Есен. "Ролята на институциите в развитието на ВЕИ сектора" е темата на дисертацията на Трифонова. Тя използва модели от областта на иновационните теории, прави институционален анализ, новото поколение зелени технологии в редица европейски държави, като се фокусира върху социо-икономически проблеми, политически фактори, взаимодействие на сектора с "твърдите и меките институции".

"Доколко ядрената енергетика ще се развива в България, зависи най-вече от подхода, който ще изберем. Мисля, че не е редно да се фокусираме само върху едно конкретно решение. – категорична е ас. Трифонова.

Успешните енергийни преходи в други страни показват, че трябва да се намери оптималният микс от енергийни източници, така че да се стремим към въглеродна неутралност, декарбонизация и до известна степен децентрализация. Защото 

Енергийният преход не може да бъде постигнат само с развитието на мегапроекти, той трябва да бъде ориентиран и към гражданите", твърди Трифонова, която е оптимистично настроена.

Трифонова разказа и за мястото на жените в науката у нас. Според нея има достатъчно добро ниво на равноправност в България.

От близо 22 000 души академичен състав в България половината са жени. През последните години този процент плавно нараства. "Прави впечатление у нас (а и в света), че с академичната йерархия този процент, за съжаление, намалява. Аз лично в своя кариерен път не съм  срещала някакъв вид дискриминация – вероятно е част от нашата култура, но и на структура на самата област. Като цяло академичните среди предоставят една автономност и сравнени с бизнеса, не са толкова динамични. Има повече възможности за лично (индивидуално) темпо. И това е моята причина да се ориентирам към научната кариера, за да намеря баланс между семейството и академичните успехи."

Знанието в днешни дни е общодостъпно. "Но това, което ни прави добри професионалисти, е нашата нагласа да учим и желанието да прилагаме това знание, да бъдем критични към информацията, която вече ни залива." – смята ас. Трифонова. 


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Преходното и непреходното в живота на християнина

Евангелското четиво от тази неделя разказва за един юдейски законник, който от малък е закърмен с Божиите истини и не знае случай, в който да е нарушил Господните заповеди. Ето защо с чувство на съвършена праведност той застава пред въплътената Правда Божия, за да разбере как да наследи живот вечен. Сърцеведът Христос вижда добрите дела..

публикувано на 29.11.20 в 08:00
Къщата-музей на Васил Левски в Карлово

Време за избор: Имаме ли нужда от Апостола на свободата днес

„Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме“, е водещата фраза в един път към истинската България, открит за българите отпреди столетия. Левски извън годишнините и фанфарите – за културното наследство и духовните му послания и кой ги търси и следва във времена на криза – един разговор с участието на Дора Чаушева, директор..

публикувано на 27.11.20 в 17:36

Нотариалната дейност в условията на пандемия

"Нотариусите изпълняваме задълженията си по закон от самото начало на извънредното положение", казва Красимир Анадолиев – председател на Камарата на нотариусите в България. Ние сме натоварени от държавата с публични функции и ги изпълняваме като всички публични органи в страната. Осигурихме непрекъсваем достъп до нотариалната услуга и по този начин..

публикувано на 27.11.20 в 12:45
Зоран Заев в интервюто за българската агенция БГНЕС

Има ли промяна в отношението на Северна Македония към България

Изпълнението на Договора за добросъседство с България ще бъде закон. Историята ни не е споделена, а обща. Политиците от бивша Югославия ни държаха разделени. Това казва  премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев в интервю за БГНЕС . "Гоце Делчев е революционер и за българите, и за македонците, който се е борил за свободата на Македония..

публикувано на 27.11.20 в 12:10
Адв. Захари Генов със специална награда

Конституционният съдия проф. Семов дари Теодор Чипев с Гран При за право

Бившият министър на правосъдието и първи европейски съдия в общия съд на ЕС в Люксембург Теодор Чипев е тазгодишният носител на на наградата за цялостен принос в правото „Гран при“ на Националните правосъдни награди  които се проведоха за осма поредна година. Самият Чипев не успя да присъства, заради обстановката, бе изпратил свой роднина да  прочете..

публикувано на 27.11.20 в 12:05