Как да представяме подобаващо нашето културно-историческо наследство? Как да определим националните символите на новото поколение? Как да изградим българската идентичност и да съхраним традициите и ценностите, които ще предадем на следващите поколения?
Доц. д-р Петко Христов, бивш директор на Националния етнографски музей, гостува на "Нашият ден" и разказа за „културата на гурбета“, за опазването на културното наследство:
Винаги има някакви маркери, някакви символи, които ни обединяват. Доц. Христов даде за пример Левски, като най-светлия символ на българската национална идея, който присъства навсякъде, вкл. в историческата диаспора на много места по света.
Култура на гурбета
"В световната наука се говори за култура на миграциите, а най-точно е да се каже "култура на мобилност", особено през последните 30 години. Погледнато в исторически план, трансграничната трудова мобилност на Балканите е нещо, което съществува от векове в редица региони. Един от най-задушевните цикли от българския фолклор са гурбетчийските песни."
В глобализиращия се свят тази Европа, от която сме част, няма нищо с онази от от преди 30 години.
"Наистина светът се променя, ние се променяме и се надявам, че това е за добро. Кое ни помага хем да сме граждани на света и едновременно с това да оставаме българи?
Всяко поколение изгражда своя образ на това какво е българското. Процесът на изграждане на идентичност е процес на идентифициране. От общото културно наследство на Балканите в един момент всеки народ казва "Това е само мое" и отказва да го сподели."
Как да пренесем във времето културното наследство, което наричаме наше
"Хубавата новина е, че Институтът за етнология и фолклористика се включи в Националната програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Важна брънка сме от консорциума, ръководен от СУ, "Наследство БГ". Целта е да изградим три лаборатории за дигитализация на културното наследство. Две от тях ще са в нашите архиви и една в Етнографския музей. Народописният архив на Института за етнология и фолклористика, например, е събиран от времето на основаването на Народния етнографски музей (1906). Има уникални неща! В Националния етнографски музей само има над 50 000 артефакта, които ще се постараем да дигитализираме – те са не само от България. А в Националния център за културно наследство се пазят записи на всички събори за народно творчество в Копривщица..."
Повече подробности можете да чуете от звуковия файл.
Димитър Панайотов (журналист) и Александър Николов (фотожурналист) разказват в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" за новата медия за независима мултимедийна журналистика "Ден" , която са създали. Началото Александър и Димитър разказват как преди повече от осем години започват първия си документален проект "Последният дар на човека" ,..
За инициативата "По песента ще ги познаете" или как незрящи хора се срещат с птиците разказва в "Нашият ден" Елица Иванова от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Целта на БДЗП е да приобщи различни групи от хора към дивата природа в България , за да осъзнаят колко ценно е биоразнообразието. Природата трябва да е..
Митарят и фарисеят заедно влизат в Божия храм, но колко различни са молитвите им се вижда от текста. Ето защо и до днес фарисеите са останали символ на лицемерие и скрита греховност. По времето на Христос те "стриктно” и показно спазват Божия закон, но в душите си остават горди, високомерни и безчовечни. Като благодари на Бога, единствената мисъл,..
Какво е "соросоид" и наистина ли е застрашена демокрацията у нас и в Европа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов , преподавател във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". "Соросоид" "Стигмата "соросоид" се появи доста след създаването на "Отворено общество", когато позицията на гражданското общество и либералната..
Какви опасности за свободата на изразяване и демокрацията крият предложените за гласуване в НС през тази седмица проектозакон за "чуждестранните агенти" и съставянето на парламентарна комисия за "установяване на факти и обстоятелства относно дейността на Джордж Сорос в България за целия период на прехода", коментира в "Мрежата" по програма..
"И все пак, въпреки цялата многотия от възможни модуси на превода, отвъд препирните за чуждото и родното, предаването на стила на писателя, неизбежния..
Исландци откриват Америка преди Колумб... три пъти. Това се случва около 1000-а година, тоест почти пет века по-рано. Първият европеец, видял американските..
Луиза Селло е определяна от New York Concert Review като музикант със "завладяваща страст и спонтанно пеене, с брилянтна техника, отличен контрол на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
