„Леонора“ – опера в три действия от Лудвиг ван Бетовен

Либрето: Йозеф Зонлайтнер, адаптирано на немски език от френска версия на Жан-Никола Буйи

Първо изпълнение: Театър ан дер Вийн, Виена, 20 ноември 1805 г.

Дeйстващи лица:

Дон Фернандо, министър – баритон
Дон Пизаро, началник на затвора – баритон
Флорестан, затворник – тенор
Леонора, негова жена, прикриваща се под името Фиделио – сопран
Роко, тъмничар – бас
Марцелина, негова дъщеря – сопран
Жакино, вратар – тенор

Войници, офицери, затворници, стражи, народ.

Действието се развива в Испания в края на XVIII в.

Първо действие

Леонора е ужасена, когато разбира, че съпругът ѝ Флорестан, част от политическата опозиция, е отвлечен и изчезва в един от многото затвори в страната. Героинята сякаш разделя съзнанието си на две и започва да води диалог със самата себе си. Тя е изпълнена със страхове, съмнения и въпроси. Още същата вечер  заминава, за да търси съпруга си. Една част от нея е изплашена и несигурна, а другата изпълнена с решителност.

Леонора, дегизирана в мъжки дрехи, се представя с името Фиделио и започва работа в затвора, където смята, че държат съпруга ѝ. Там главен тъмничар е алчният и корумпиран Роко. В началото тя няма никаква надежда, че ще успее да намери своя Флорестан в тази сграда, наподобяваща лабиринт. Ситуацията се усложнява допълнително, когато дъщерята на Роко – Марцелина, се влюбва в Леонора и игнорира досегашния си любим Жакино. Леонора се чувства виновна за това, че е измамила всички и че е попречила на връзката между Жакино и Марцелина. Въпреки това тя знае, че прикритието ѝ е единственият шанс да достигне до някоя от тайните килии, където може би държат затворен Флорестан. Тя събира смелост и предлага на Роко да го придружи по време на обиколките му.

Второ действие

Пристига Пизаро, началникът на затвора, със своите хора и претърсва стаите. Леонора е обзета от страх. Героинята отново започва диалог със себе си за Пизаро и за предишната дейност на съпруга ѝ, за която тя не е знаела нищо.

Трето действие

Министърът Дон Фернандо, който е близък приятел на Флорестан, е на посещение в затвора. Пизаро е изплашен от изненадваща визита и решава да убие Флорестан. Леонора чува неговите заповеди към Роко и се опитва да предотврати трагедията. Роко остава безмълвен, но все пак пренебрегва думите на своя шеф. Пизаро решава да извърши убийството сам и иска от своя подчинен да скрие тялото някъде в дълбините на затвора. Леонора е безпомощна, системата сякаш е невъзможно да бъде победена. Нейният кураж се превръща в отчаяние, тя няма представя какво да прави. За кратък миг, несъзнателно тя се замисля дали да се отдаде на чувства към Марцелина и да изостави целта си.

Леонора успява да събере сетни сили и да опита да освободи Флорестан. Младата жена тръгва заедно с Роко към съпруга си. Неспособна да го разпознае веднага в мрака, тя действа импулсивно. Нейната любов към него се превръща в безпределна обич към човечеството. Най-накрая двамата влюбени се разпознават един друг. Пизаро влиза в килията и убива Леонора, която е застанала пред съпруга си, за да спаси живота му. В утопично видение преди да умре, тя вижда пристигането на министъра и освобождаването на всички затворници.