Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как се превърнахме в най-неподходящото място за отглеждане на деца

БНР Новини
Снимка: Rawpixel

България е на последно място в Европа и на 45-о място в света като страна, подходяща за отглеждане на деца, според съвместен доклад на Световната здравна организация (СЗО), авторитетното медицинското списание The Lancet  и УНИЦЕФ. Намираме се между Куба и Бахрейн. 

Българските деца са на първо място в Европа по тютюнопушене, по употреба на алкохол, по аборти, по болести, предавани по полов път.

Причините за това, разбира се, са комплексни. Една от тях е, че българските деца нямат възможност да правят базирани на доказателства информирани избори за здравето си.

Безпросветността е част от проблема, немалка роля играят различни организации, които сеят заблуди и действат на принципа на малко камъче, затворено в буркан, което произвежда силен шум, заглушаващ всичко, най-вече гласа на здравия разум. Конкретният случай със скандала около програмата на фондация П.У.Л.С. в Перник следва утвърден вече сценарий дългогодишните усилия на граждански организации да бъдат подривани и дискредитирани с фалшиви новини и всяване на паника.

Михаил Околийски, Ива Дойчинова, Екатерина Велева и Илияна НиколоваПо повод състоялата се дискусия „За здравето, секса и образованието на нацията“ в „Нашият ден“ гостуват директорът на Българския дарителски форум Красимира Величкова, изпълнителният директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ Илияна Николова и доц. д-р Михаил Околийски – управляващ офиса на СЗО, а по телефона и Екатерина Велева от П.У.Л.С.

Гостите са единодушни, че дискусията е била необходима. Децата и подрастващите трябва да знаят какво се случва с тях, от какво да се предпазват, как да бъдат безопасни за себе си и за околните – около това поне има консенсус и трябва да договорим начините, по който да ги ограмотим. За това са и 78% от родителите.

Родителите или училището е фалшив дебат

"Сексуалната просвета не е пропаганда на ранния секс. Напротив, когато детето получи адекватно поднесена информация, отлагат първия си контакт – коментира Илияна Николова. 

Колкото до разногласията на каква възраст трябва да започне образованието и преобладаващото становище, че това е гимназиалният курс – според статистиката средната възраст, на която българските юноши имат първия си контакт, е 16 години, т.е. вече е късно. Образованието трябва да е превенция" – заключава Николова

„Разбира се, че семейството има ключова роля и това то да информира детето е важно, но родителите невинаги са капацитет, тоест и училището има своята отговорност. А в редица случаи училището се държи неадекватно спрямо съвременните си отговорности" – коментира Красимира Величкова. 

Сексуалното образование засяга изключително важния въпрос за посегателствата и насилието

"Детето трябва да е наясно с неприкосновеността на тялото си и че никой няма право да я нарушава – каза Екатерина Велева от П.У.Л.С. Тя наблегна на нуждата едно на дете на 3-4 години да е наясно кога един контакт не му харесва. „Децата трябва да познават границите си и да казват не, когато някоя близост не им харесва, защото близостта може да е даряваща, но може да е и отнемаща.“

От силния отзвук, който получи скалъпения скандал, може би стигаме до нуждата от отделяне на здравия разум от фоновия шум и осъзнаване на необходимостта и като общество, и като институции да работим за безопасна и подкрепяща среда за всички деца. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Тодор Кантарджиев

Коклюш: Ваксинираните преди 10 години могат да се разкашлят, но няма да е тежко

Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че регистрираните заболели са около 400. Това обаче е далеч от очаквания пик, заяви тя в интервю за БНТ. Министерството на здравеопазването очаква пикът да бъде достигнат до края на май. Ще обяви ли..

обновено на 24.04.24 в 11:26
Тихомир Безлов

Има ли скок в нивата на корупция, или е само усещане?

В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на сложната политическа манипулация, Безлов коментира темата за актуалното състояние на корупцията у нас и усещането за нея.  "Политическата криза и появата на нови партии на сцената, както и дългият..

обновено на 24.04.24 в 10:23

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08