Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Георги Лозанов: Медиите, особено обществените, са длъжници на детската аудитория

Добро утро или лека нощ, деца

Кристиян Бояджиев: За децата трябва да се твори с доброта

Снимка: Pixabay

Каква е медийната продукция за деца у нас – длъжници ли сме на бъдещите поколения и кой ще покрие този дълг? През 1960 г. на днешния ден започва излъчването на рубриката „Лека нощ, деца“ в Българската национална телевизия. Тази годишнина повдига много въпроси. В "Нашият ден" композиторът Кристиян Бояджиев и медийният експерт доц. Георги Лозанов коментираха медийната, филмова и театрална продукция за деца в България. Какво слушат, гледат и четат днешните деца, на много от които сигналът на "Лека нощ, деца" не говори нищо? 

Днешните деца живеят във време без символиКристиян Бояджиев

"Живеем в такова време, в което децата дори сами си правят музика. Те едва ли имат вътрешна потребност някой да им я прави специално. Това не означава, че трябва да се бездейства и да се казва: "Е, те вече не ме разбират...". Затова една от основните роли на Националното радио и на Националната телевизия е да показва цялото разнообразие. Създателите на продукциите за деца трябва да обичат децата", подчерта Кристиян Бояджиев и обобщи, че за деца трябва да се твори с доброта, защото възможността детето да стане добър човек става по-голяма.

Рубриката „Лека нощ, деца“ и Сънчо са символи, които са възпитали няколко поколения

Кристиян Бояджиев има съществена лична причина да обича Сънчо – изпълнението на песента на "Аз съм Сънчо" (музика Петър Ступел", текст Димитър Спасов) е на куклената актриса Лина Бояджиева – негова майка. 

"В Кукления театър е имало една чудна творческа среда – майка ми е една от основателките на театъра, от първите актриси. Мара Пенкова (лелята на Джони Пенков) я убеждава да остане. А баща ми по онова време е правел музиката на спектаклите, докарва Атанас Илков, идва и Кирил Цибулка... Сънчо е също част от онези неслучайни случайности. Петър Ступел беше един от най-големите приятели на баща ми и беше съвсем естествено майка ми да изпее песента на Сънчо. Първият запис беше направен в Първо студио на БНР, после беше записана на телекино (такава беше системата, преди да се появи видеото). Всичко беше на живо и черно-бяло."

"Пролетни подаръци" се появи през 2015 г. "Попадна ми една книжка на Петя Йорданова и се появи песен, разказва още Кристиян Бояджиев – Петя Йорданова беше в Детска редакция на БНТ и отговаряше за "Лека нощ, деца". Композиторът сподели и интересни случки от историята на предаванията.

Доц. Георги ЛозановМедиите, особено обществените, са длъжници на детската аудитория

Медийният експерт доц. Георги Лозанов анализира ситуацията така: "Вероятно сме в трудна ситуация, когато традиционната медия постепенно губи детската аудитория и тя се пренася в новите медии. Това не е еднопосочен и необратим процес и са възможни много и различни програмни политики, които да се опитват да приобщават детската аудитория, а това в някакъв смисъл е най-важната аудитория. Защото чрез тази аудитория ние днес можем да повлияем на това, което ще се случи утре

Аз съм сигурен, че е въпрос на творческо въображение и на изпитание пред една творческа общност отново да се проговори на детската аудитория. Сега като че ли тя е частично загубена. Има един страх, че децата са вече изпуснати. Но аз съм бил в комисии за детски сериали и съм сигурен, виждам потенциал, че има нов начин за привличане на детската аудитория, за интегриране на децата към културата. Радиото например дава възможност в музикални форми... Досегашните подходи явно не дават резултат. Трябва нов начин за контакт с детската аудитория

Друго много характерно, за което малко се мисли: Има акселерация – децата вече се развиват много по-бързо. И сега вече има общи формати – и за деца, и за родители. Това е изключително социално важно, защото в момента има голям комуникативен срив между поколенията. Различни комуникативни вселени..." – акцентира доц. Лозанов.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Театралното изкуство и тенденциите от Международния фестивал в Пилзен

Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..

публикувано на 24.11.24 в 08:40

Фестивалът Aerowaves и 20 години сцена "Дерида"

Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..

публикувано на 23.11.24 в 09:35

Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика

Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..

публикувано на 23.11.24 в 09:00

Рисунка. Майстори

"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..

публикувано на 22.11.24 в 17:30

В "Панспермия" Полина Видас разказва нашия живот

Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..

публикувано на 22.11.24 в 16:50