Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Главен герой: Биологът Виолета Желязкова

Всеки вид има място в екосистемите и липсата му води до нарушения

Виолета Желязкова
Снимка: Боян Петров - www.nmnhs.com

За професията и науката в разрешаването на важни въпроси от обществено значение. Среща преди началото на първата презентация на биолога Виолета Желязкова на тема „Защо са болни прилепите и можем ли да ги излекуваме“, която е част от поредицата „Нови заболявания, далечни пътувания и прилепи: какво е общото между всичко това“ на Националния природонаучен музей при БАН. Лекцията е организирана онлайн чрез платформата zoom.us. Виолета Желязкова е Главен герой в "Нашият ден"

"Аз съм от тези биолози, които не се страхуват да се изцапат в желанието си да се докоснат по-близо до природата. Завърших Софийския университет "Свети Климент Охридски" като магистър по Генетика и геномика и Микология и алгология, а в момента съм докторант в Националния природонаучен музей към Българската академия на науките. Изследователските ми интереси попадат в сферата на молекулярната популационна генетика, пещерната микробиология и хироптерологията (науката, която се занимава с изследването на прилепите). Основният ми проект е свързан с Болестта на белия нос при прилепите, причинявана от пещерната гъбичка Pseudogymnoascus destructans." – Така представя себе си Виолета Желязкова.

"Когато бях на седем години, гледах един документален филм, където възрастни хора се катереха по дърветата и никой не им се караше, защото те се катереха да ги изследват. Тогава реших, че ще бъда биолог. В последствие намерих хубави възможности в Националния прородонаучен музей. Това е една професия, която винаги е интересна, винаги има нещо ново, дните не са едни и същи и продължавамда я обичам. По-късно в гимназията записах пещерен клуб – и затова прилепите."

Всеки вид има своето място в екосистемите и липсата му често води до нарушение на тези екосистеми, категорична е Виолета Желязкова.

"Прилепите изяждат огромни количестви насекоми. Което означава, че когато тях ги няма, има много повече вредители върху селскостопанските култури, което трябва да се компенсира с пестициди, а това е нездравословно."

"Като част от изследователската общност, посветила се на проблемите на Белия нос, конкретните ми цели са разширяване на познанията върху популационната динамика на P. destructans, както и на неговото разпространение и екологични изисквания, което в дългосрочен план би допринесло за опазването на прилепите. Интересувам се от ролята, която играят хората в пренасянато на микроорганизми от една подземна екосистема до друга, и се старая да популяризирам пещерите като уникални естествени лаборатории с огромен потенциал за научни открития и най-чист източник на вдъхновение от страна на неизвестното", разказва Виолета Желязкова.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Татяна фон Педерсен: Сицилия е пример как се прави историко-културен туризъм

Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми   с..

публикувано на 24.11.24 в 13:05

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...

публикувано на 22.11.24 в 10:20

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49

18.XI.1989: Първа глътка свобода

На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..

публикувано на 21.11.24 в 12:25