Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Икономическият живот след кризата с коронавируса

Доц. Григор Сарийски: Започва промяна на икономическия модел

Нито една верига не е по-силна от най-слабото си звено, смята икономистът

Снимка: Pixabay

Накъде вървим и какво ни предстои след тази абсолютно нова криза, породена от пандемията на коронавируса в световен мащаб? Изисква ли тази необичайна икономическа ситуация нов подход, нови механизми и ново поведение? Икономистът доц. Григор Сарийски прави своя анализ за тази световна криза от нов вид в "Нашият ден". 

Всеки шок води до промяна на модели и на нагласи

"След края на кризата ние ще трябва да минем към по-различен икономически тип модел на развитие, до по-различен тип икономическа активност. Само до преди няколко месеца България се славеше като една от страните с най-нисък дял на използване на онлайн разплащане и с преобладаващ дял на кешовите разплащания. Не е изключено да минем към модела на Швеция – използването на карти и разплащателни сметки постоянно."

Винаги когато настъпи шок, първата реакция е паника

"Но що се отнася до системите за разплащане, няма никаква разлика дали притежавате пари кеш, или ще ги държите в картата си, тъй като това са системи, които функционират от много години, настъпвали са аварии – били са отстранявани. Няма никакво основание да очакваме нещо различно в тази кризисна ситуация. Даже напротив – ще се реагира по-бързо, за да не се всява паника у населението."

доц. Григор СарийскиПромяната тече

"Много предприятия организараха така работата си, че който има възможност, да работи от вкъщи. Това е моделът, възприеман например досега от организации, занимаващи се с икономически анализ. Постепенно към такъв режим на работа могат да преминат и доста голяма част от останалите предприятия. Не е необходимо вие да губите 1-2 часа всеки ден за път до работата. Едно от известните железни правила на Доналд Тръмп е "Винаги живей близо до мястото, където работиш, за да не губиш време в път". Когато местоработата и местоживеенето са на един и същи адрес, икономиката печели, като се пести време за път. 

Разбира се, в сегашната ситуация това е нищожна печалба, сравнено със загубата. Тъй като спирането на оборотите и в търговията, и в крайното потребление неминуемо ще доведе до отслабване на темповете за растеж. И това са неща, за които предупреждават и Световната банка, и ЕЦБ, но това е характерното за всяка криза."

Този опит, който ще придобием по времето на кризата, води до нов икономически модел

"Сегашната криза показва колко е несъстоятелен настоящият модел. Този модел на глобалните вериги на доставки, на това, че се произвежда там, където е по-евтино, и се пласира там, където е по-скъпо, и съответното ликвидиране на голяма част от местните производства само за да може да се спести някой друг лев от производството на една стока... Виждате, че този модел тотално се проваля. Защото когато спре едно от звената на веригата за доставка, буквално спира цялата верига. Можеше да няма никаква зараза в България и икономиката пак щеше да пострада само заради това, че ние внасяме голяма част от полуфабрикатите отвън, произвеждаме някакви компоненти, които после изнасяме навън, за да бъде пласиран в трети страни, в това число и у нас..."

Нито една верига не е по-силна от най-слабото си звено, подчерта доц. Григор Сарийски. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Студентите от ЛТУ канят на Седмица на ландшафтната архитектура

От 2006 година април се отбелязва като световен месец на ландшафтната архитектура, а в София от 22 до 26 април студенти от 5 курс от Лесотехническия университет организират традиционната "Седмица на ландшафтната архитектура". От 2009 г. винаги през април бъдещите ландшафтни архитекти заедно със свои преподаватели и с представители на професията..

публикувано на 20.04.24 в 12:15
Андрей Янкулов

Лица на висши държавни длъжности не би следвало да завеждат "дела шамари" срещу журналисти

Поредното "дело шамар" (SLAPP)* срещу журналисти – защо точно сега външният министър Калин Стоянов заведе граждански иск за клевета на стойност 65 000 лева срещу журналистите от BIRD.bg Атанас Чобанов  и Димитър Стоянов , по какво си приличат " делата шамари" със заплахите срещу магистрати и защо има постоянен двоен стандарт в прокуратурата  –..

публикувано на 20.04.24 в 08:45
Христофор Караджов

Христофор Караджов: Войните на Русия с Украйна и Иран с Израел са прокси войни

Израел и Иран в центъра на вниманието на света днес. Изместиха ли събитията в Близкия изток Украйна? Каква е връзката между САЩ, Русия и войната в Украйна с конфликта между Иран и Израел, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов , преподавател по журналистика в Калифорнийския университет.   Връзката между Иран – Израел..

публикувано на 19.04.24 в 18:10

Маргарита Шурупова: Голям срам е, че не успяхме да спрем Путин навреме

Проектът "Очевидците на 24 февруари"  навършва две години през тази седмица.  Негов автор е руската журналистка Маргарита Шурупова , която избяга от Русия в България два месеца след началото на войната в Украйна, 2022. Тогава Маргарита започва да прави интервюта с руски и украински бежанци ,  пръснати из цяла Европа и САЩ. До този момент е..

публикувано на 19.04.24 в 16:00
Димитър Главчев и Румен Радев

Възможна ли е конституционна криза?

В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" д-р Орлин Колев, експерт по конституционно право, преподавател в ЮФ на СУ "Св. Кл. Охридски", член на Комисията за защита от дискриминация и дългогодишен консултант на предаването, отговаря на слушателски въпроси в предаването "Законът и Темида". Георги Слатински от София: Ако..

публикувано на 19.04.24 в 15:00