Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Как се съвзема Загреб след земетресението в неделя

Трус по време на извънредно положение

Разказ на двама очевидци

БНР Новини
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Най-силното земетресение от 140 години насам разлюля хърватската столица малко след 6 часа в неделя. Трусът е бил с епицентър 7 километра на 22 март, а по последни данни е бил с магнитуд от 5.7 по Рихтер, след него са последвали десетки по-леки вторични трусове, а в понеделник вечерта и един по-силен – от 3.7 по Рихтер.

В понеделник почина 15-годишното момиче, което е било в центъра на града по време на труса и е било тежко ранено от паднала стена. 27 души бяха ранени, 18 от тях тежко. В Хърватия броят на заразените с Covid-19 вече е над 380, починал вследствие на усложнения от него е един човек, а от вчера на гражданите е забранено да пътуват без основателна причина между населените места.

Имало ли е паника сред хората, които е трябвало да излязат от домовете си в ранната утрин, опитвайки се да спазват дистанция помежду си заради социалната изолация, която и в Хърватия, като почти навсякъде по света, се препоръчва заради опасността от зараза с коронавирус? 

Как се е извършвала евакуацията от болници и родилни домове, каква помощ са получили възрастните хора?

"Някои от старите болници трябваше да бъдат евакуирани. Имаше родилно отделение, в което майките излязоха с бебетата навън – разказва за събитията Милан Павичич, журналист от Загреб. – После на помощ идва армията, както и футболните запалянковци, феновете на загребския "Динамо", които по своя инициатива се включват в помощта, в разчистването, евакуирането, изобщо там, където има най-голяма нужда. 

Милан ПавичичБеше изключителен жест от тяхна страна и всички в Хърватия сме им благодарни.

Повечето хора са съгласни, че е по-важно, че сме оживели – коментира Павичич по повод щетите, които понесе катедралата в града.

Имаше и подкрепа от други градове, включително футболисти и футболни фенове, които инак са големи противници на "Динамо", Загреб. 

Излезе човешкото у хората.

В Белград хората ръкопляскаха от балконите в знак на подкрепа, толерантност и солидарност със Загреб. Радиостанциите пускаха една и съща песен, в която се пее за единението и важността да сме заедно.

Това ни трябва – изтъква Павичич – подкрепата на приятелите и положителното мислене в една посока. Всички се обединиха, за да решат проблема и да остане само едната криза".

Основните щети от земетресението са в старата част на Загреб, а ранният час и призивът да не се излиза по улиците заради вируса е допринесъл за малкото жертви и пострадали. Отломки от стени, тухли, паднали комини и повредени автомобили са били първите гледки след земетресението. 

Отчупили са се парчета от едната кула на най-голямата катедрала в Загреб – един от символите на града, а сградата на парламента също е пострадала.

Александър Мирчев – българин, живеещ от 7 години в Загреб, разказва за поведението на хърватите във време на изолация и зараза. 

Александър МирчевНаблюдението му е, че загребчани действат по-организирано и дисциплинирано по ред причини, включително исторически.

"Трусът не извади хората извън релси. Всички реагираха доста бързо и доста смислено – казва той. – Нямаше прекалено голяма паника за земетресение 5 по Рихтер.

Излизайки навън, хората не се скупчваха и общо взето, спазваха дистанция, което беше интересно да се види.

Много цивилизовано и смирено говори министърът на вътрешните работи. Хората спазват правилата може би по-съзнателно, отколкото у нас."

Мирчев разказва и за чувството за хумор на загребчани, които се шегуват, че ако не видят Годзила по улиците, ще се чувстват разочаровани и казват, че ако земетресение по време на епидемия беше сюжет за филм, той би получил доста ниска оценка в IMDB.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.