Защо е толкова трудно да не си докосваме лицето

Коя от препоръките във връзка с ограничаването на заразата от Covid-19 е най-трудна за спазване и най-често бива нарушавана?

"Да кажеш на хората да не правят нещо, което извършват несъзнателно, е класически проблем. Много по-лесно е да накараш някого да си мие по-често ръцете, отколкото да не си пипа лицето. Не е никак ефективно да кажеш просто: Не прави нещо, което правиш несъзнателно", казва Майкъл Холсуорт, психолог от Колумбийския университет.

Дотук добре, но защо все пак си пипаме лицето толкова често?

"Защото проявяваме фундаментално за нашия вид поведение, твърди Мартин Грундвалд, психолог от Лайпцигския университет. Докосването на лицето е от само-регулаторните механизми, които невинаги са свързани с комуникация с другите и най-често се извършват почти несъзнателно. 

Наблюдава се при всички хора. Докосването е основна част от механизма ни на успокояване. Контактът кожа в кожа спомага освобождаването на окситоцин, което повишава спокойствието и намалява стреса."

Друг път докосваме лицето си като форма на успокоение, когато общуваме с другите.

Например, когато усещат неудобство или нежелание да се захванат с нещо, мъжете най-често пъхат пръст между яката на ризата и врата си, а жените, докосват ямката в основата на шията си.

Докосването е важен елемент от невербалната комуникация, но уви и ключов фактор в разпространение на зараза. Така че възниква друг важен въпрос:

Как да го ограничим?

Носенето на маска може да е спорно по отношение на предпазването, но може да ни помогне и да намали несъзнателното докосване на лицето.  Има и други техники да ограничим движението на ръката към лицето:

– например да разпознаваме ситуациите, които ни предизвикват, и да действаме проактивно;
– когато усетим порив да се пипнем, например да се почешем, да използваме ръкава или опакото на ръката – не е идеално решение, но е по-добро от пръстите.
– да държим ръцете си заети – спинърите или антистрес топките могат да са от полза. Само не забравяйте да ги миете.

Стивън Хейс, психолог, който пише в блога Ask the Professor, твърди, че един от начините да ограничим движението е да броим пътите, в които го правим.

Може да използвате телефона си, бележник, броеница, каквото се сетите, просто отделете време и наистина записвайте. Това ще намали поведението в рамките на половин час.

Методът работи, дори да не сте съвсем старателни, самото усилие да го правите вече дава резултат и намалява броя на докосванията.

По материали от BBC и Ask the Professor