Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Жените-жирафи носят между 8 и 15 кг метал в името на красотата

3
Жени-жирафи в Чианг Рай
Снимка: Магдалена Гигова

Какво кара жените-жирафи да носят на вратовете си до 8 кг метал? Наистина ли шиите се издължават като на чапли и ако мъжът ги хване в изневяра, има право да разреже ринговете и те да починат от мъчително задушаване? Защо смятат деформацията за висша форма на хубост и извисяване до бога? И как, по дяволите, правят любов с тези букаи на врата? Това са въпросите, които винаги съм искала да им задам, и при посещението си в Чианг Рай имах случай да ги попитам. Всичко си казаха. Е, почти. Защото извън кварталите с червените фенери в Тайланд сексът е тема табу. И ако решите да закачите жена на улицата, рискувате тя да се оплаче в полицията, и ако се отървете само с глоба, ще минете леко.

Първите жени-жирафи, които видях, живееха на високо плато над езерото Инле в областта Шан в Мианмар. Те слизаха на брега, за да припечелят по някой долар от любопитството на редките туристи.

Същото, само че с по-голям размах, вършат роднините им от племето Палонг в северната част на Тайланд. Единственото им препитание са подаянията на туристите, скромната заработка от продадените сувенири, отгледаният в градините край селото зарзават и каквото изкарат мъжете им от отгледания ориз или дресировката на работни слонове.


Девойка от племето Палонг излиза от банята. Ринговете на жената-жираф са истински

Честно казано, доста се притеснявах как ще оглеждаме жените-жирафи в собственото им село сякаш са животинки в зоопарк. Туристът брои 500 бата (около 12-13 евро) и тръгва да обикаля по къщите като коледарче с фотоапарат. Домакините обаче така благодушно позираха за снимка и с такова детинско удоволствие ни показваха тъкаческите си умения, че неудобството бързо изтля.

Подозрението ми, че си плащаме вход за „балкантуристко село“, оцеля, докато не надникнах в колибите – те наистина живееха там. По стените бяха закачени характерните им бели ризи, върху които връзват тъкани престилки и поли до коляното, на огъня къкреха делвички с нещо вкусно и люто. Окончателно се убедих, че селото не е туристическо менте, когато от училище дотърча малко момиченце с раница на гърба и с първите си метални пръстени на шията. А и успях да издебна за снимка неземно красива девойка, която излизаше от банята само по рингове.

Какво кара една млада жена през 21-ви век да тъче сама дрехите си и да изтезава тялото си с общо 15 кг желязо – освен на вратовете си жените-жирафи нанизват пръстени по ръцете си между лактите и дланите и от коленете до глезена.


Според племенната митология първоначално жените слагали метални пръстени на шиите си, за да се предпазят от ухапвания на тигри. Тъй като традицията повелява хората от племето Падонг да се женят само помежду си (слава Богу, че общо са близо 50 000, та не се стига до израждане), ринговете ограничавали възможността на жените да избягат в съседно село при „друговерци“. По други данни, идеята била богатството да остава в семейството, защото навремето пръстените се правели от злато. Затова и най-дългата шия се смята за символ на състоятелност и благополучие.
Жена-жираф с внучето си

Официалната легенда е далеч по-поетична. Жена-дракон се влюбила във вятъра. Когато му казала, че очаква дете, той толкова се зарадвал, че започнал да се върти около нея, докато не родила пашкул, в който бил първият човек от племето Падонг. В чест на щастливото кръжене и за да заприличат на прародителката си дракон, жените започнали да удължават шиите си със спираловидни пръстени.

Практичната версия твърди, че така ставали непривлекателни за вражески племена и се спасявали от робство.

С очите си видях, че дребните колкото шепа падонки наистина „разхубавяват“ тялото си с килограми метал.

Рентгенови снимки, които могат да се видят и в селището им на 12 км от Чианг Рай, показват, че не толкова вратовете се удължават, колкото гръдният кош се сляга от тежестта.

Между шията и ринговете има известно разстояние и понякога пъхат парцалче вътре, за да не им пари нагорещеният от слънцето метал. Доказано е, че при необходимост спиралите могат да се махат и поставят отново, без това да вреди на здравето. Понякога пръстените се оказват прекалено високи и твърде прилепнали. Те държат главата постоянно повдигната. Така жената губи способността да я обръща и накланя, което води до анатомични изменения.

Първите си пръстени момиченцата получават на пет годинки. Първоначално са широки 1 см и могат да се свалят. После през определен период от време добавят по още няколко. Въпреки металната тежест никаква къщна работа не им е спестена – носят вода от отдалечен кладенец, тъкат на станове, кърмят деца и не се жалват от съдбата си. 

Мълви се, че ако мъжът им ги хване в изневяра, просто реже пръстените и съпругата умира от бавно и мъчително задушаване, защото мускулите на шията са атрофирали и не могат да държат главата изправена. С оскъдния си английски те яростно отричаха и май ще излезе, че зловещата история е като за плашене на туристите.

При възрастните жени-жирафи броят рингове може да достигне повече от 20. Поставянето на пръстени престава на 25 години или когато девойката се омъжи. По същото време скелетът престава да расте. Най-внушителното регистрирано шийно „източване“ е наброявало 25 ринга и тежал 8 кг. Най-дългата шия, вписана в рекордите на Гинес, е висока 40 см.

От 2006 година насам младежко движение буни духовете и убеждава девойките да отхвърлят предразсъдъците и да свалят пръстените от вратовете си. Дори една 40-годишна дама се отказала от тях. В течение на няколко дни изпитвала дискомфорт, но после влязла във форма, а след няколко години шията ѝ възвърнала предишния си вид. Повечето обаче продължават традицията с пълното съзнание, че благодарение на туристите така прехраната им е подсигурена.

Разбира се, направили са и нещо като „полуяка“ за любопитните туристки, която се закрепва отзад на врата с връвчица. Как да устоя на нездравия гъдел да опитам и аз?!



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
д-р Ралица Събева

Ралица Събева първа откри злато на Антарктида

Д-р Ралица Събева е главен асистент от Геолого-географския факултет на Софийския университет. Десетилетия наред специалисти от цял свят се опитват да намерят от благородния метал на ледения континент. Тя е първият човек, открил злато на остров Ливингстън, близо до българската изследователска база "Свети Климент Охридски". Участвала е в 3..

публикувано на 03.03.25 в 10:45

Пазарджишката еврейска общност вчера и днес

"Ако искаш да познаеш себе си, огледай се в очите на съседа си" казва древна източна поговорка. За да научим повече за себе си, от 20 години насам в "Познати и непознати" се оглеждаме в очите на съседите ни от различните малцинства в България – турци, арменци, евреи, роми, армъни, каракачани, руснаци... Вглеждаме се и в очите на съседите ни от т.нар...

публикувано на 02.03.25 в 17:23
Георги Няголов

Георги Няголов: Да не губим фокус от големите теми в образованието

В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е сюрпризирано с "идеи", които най-малкото не са добре обмислени. Нерядко оставаме с впечатлението, че в публичното пространство се подхвърлят сюжети, които, без да са съществени, отвличат вниманието и..

публикувано на 01.03.25 в 16:15

Тапетен археолог проучва старинна къща на Мавриций

В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La Maison Creole не се връщаш назад във времето, а се потапяш в миналото изцяло. И всеки се вглежда през увеличителното стъкло на онова, което го интересува. Аз, например, "залепнах" пред тапетите по..

публикувано на 01.03.25 в 12:35
доц. Албена Даскалова

Български учени разработват иновативни антимикробни покрития

Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..

публикувано на 28.02.25 в 10:35