Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Красивият шепот на старите къщи

Снимка: naukatroyan.org

Мариана Екимова-Мелнишка и Александър Н. Геров са двама български интелектуалци – тя преводач и преподавател по английски, той – математик и фотограф, захванали се със задача, за която е редно да получат адмирации: разказват историите и показват лика на българските къщи, построени в края на ХІХ век и през първата половина на ХХ век, носещи в себе си дух към модернизаторство и стремеж към цивилизована Европа. 

Двутомникът „Къщите говорят“ и „Къщите още говорят“ е безценна съкровищница с образите на старите български къщи от София, Варна, Свищов, Бургас, Сливен, Дрянова, Кюстендил, Велико Търново, Лом и откъде ли още не, благодарение на която разбираме, че днешният „имидж“ на България с потурите и калоферските хора, налаган от някаква криворазбрана национална идентичност, всъщност няма нищо общо или почти нищо общо с устремленията на водещите наши първи люде – лекари, фабриканти, производители, индустриалци, артисти, агрономи, които са строили домовете си, поръчвайки ги на водещи европейски архитекти или на български, завършили образованието си във водещите сградостроителни училища на Западна Европа. 

Тези къщи са препълнени с история, която едновременно радва и покрусява: радва, защото в тях се вижда неукротимият български дух към най-добрите постижения на човечеството; покрусява, понеже този дух през 1944 г. безжалостно е прекършен, убит или пратен по лагери и затвори. 

Слава Богу, много от тези архитектурни бисери са останали до наши дни и Мариана Мелнишка и Александър Н. Геров разказват премълчаните им истории – безкрайно интересни, безкрайно поучителни. Разказват ги и в „Премълчаната история“, за да убедят за пореден път, че българската история не е само кръв, дрънкане на оръжие и битки, а също и строителство, градеж, съзидание, творчество.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Климатични промени и инфекциозни болести

Климатичните промени са причина не само познати инфекциозни и паразитни заболявания да се завръщат и разширяват ареала си, но и способстват за възникването на нови болести. По данни на Световната здравна организация, от средата на 70-те години на 20-ти век насам са се появили над 30 нови заболявания. Свикнали сме да свързваме болести като..

публикувано на 27.10.21 в 08:45

Човеколюбиво училище

Ученикът човек ли е? Въпросът е напълно безсмислен… докато не се сблъскате с претоварената с излишна информация програма на децата, не поносите препълнената с луксозни учебници раница или не попаднете на родителска среща, в която се говори за учебни предмети, изисквания, правилници, санкции, но не и за човешките същества, заради които уж е..

публикувано на 26.10.21 в 09:50

Еврика! Успешни българи: Васил Николов и усещането за общност в науката

Васил Николов е едно от онези момчета, които се връщат с медали след всяко свое участие в олимпиадите по математика и физика. Носител е на стипендия „Еврика“, запален е по точните науки и може разпалено да разказва за красотата на физиката. И когато го карам да се представи сам, Васил ми казва, че е студент в първи курс в Софийския университет и учи..

публикувано на 25.10.21 в 17:51

Българи в Тюмен

За малката българска общност в западносибирския град у нас не се знае почти нищо. Българите са се озовали там основно като строители. И днес няколко многоетажни жилищни блока са известни като „българските“. Връзката с България, българския език и традиции се пази в различна степен в семействата, повечето от които са смесени. Дори да не говорят..

публикувано на 25.10.21 в 17:03
Петър Теодосиев

Променящото се лице на българската наука

Обикновено, когато интервюират голям български учен, медиите неизменно питат „Защо решихте да се занимавате с наука в България?“ А ако се зачетете в списание „Българска наука“, ще видите разнообразните причини и мотиви на различни специалисти зад подобно решение. Може дори да ви споходи слаб оптимизъм, че в едно обозримо бъдеще въпросът „Защо..

публикувано на 25.10.21 в 14:23