Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Жана Попова: Следващата стъпка е да нямаме нужда от свобода на словото

Не може да се противопоставя свободата на словото на оцеляването

доц. Жана Попова
Снимка: Ани Петрова

За първи път виждаме толкова силен удар срещу свободата не на медиите, а на мнението. Това заяви в „Мрежата“ доц. Жана Попова, преподавател по телевизионна и радиожурналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. 

Удрянето с микрофон като доказателство за свободата на словото

„Публичните фигури са изключително важни, когато конструират начина, по който ние си говорим, защото от всички възможни начини да проявяваш свободата си на словото нашият премиер избра точно удрянето с микрофон като доказателство за това, че имаш свобода на словото. Също така, аз много дълго време търсих аргументите за това управляващите да поискат да ограничим точно в този момент говоренето си, защото това ще ни спаси. Няма такава хипотеза. Това, че ще бъде санкционирана представителката на една браншова организация, по никакъв начин няма да промени нашите страхове. Не може по този начин да се противопоставя свободата на словото с това, че ние ще оцелеем. Няма такава гаранция и никой не може да я даде.“ 

За какво "да замълчим" 

„При г-н Цонев няма лош изказ, има лоши практики. Да припомня и едно интервю по общественото радио с министъра на финансите, в което той каза, че сега не е време да говорим за демокрация. Следващата стъпка е тази – да нямаме нужда от свобода на словото. Това не е вярно и трябва непрекъснато да го показваме, че всъщност свободата на словото е свобода на мненията и на печата. И г-н Цонев, който има изключително голямо отношение към медиите, който знае всички столчета в медиите, много често е показвал, че не му трябва кризисна ситуация, за да говори за медиите или по-скоро против медиите. За първи път обаче виждаме толкова силен удар срещу свободата не на медиите, а на мнението.“ 

Казусът с терористичните медии

„За такива изказвания казусът е лесен, защото плурализмът е важно нещо и ние имаме дълъг дебат по тази тема назад във времето. Тоест, ако едно предаване е публицистично, то със сигурност в него трябва да има още една гледна точка към твърдения и да има още един събеседник, който да опонира или да се съгласява, но да има мнения. Ако предаването е актуално, то в него трябва да бъде дадена възможност на хората, които са обвинявани, да се защитят. Но какво печелим ние като общество от такъв начин на правене на журналистика? Нашата журналистика в този случай е превръщана единствено в пинг-понг – медиите на този, медиите на онзи и пейзажът остава изключително беден. Г-н Мавродиев има право на своето мнение, той може да нарича всекиго както иска. Но медията трябва да потърси обратна връзка от типа право на отговор и т.н.“ 

Говоренето за г-н Мавродиев и тази банка е всъщност един много стар разказ, който изведнъж се вряза в говоренето за коронавируса. И това, че разказите се смесват, никак не е добре. Защото не бива да се забравя, че тази банка е част от историята на всички онези банки, които знаем от 1997 година. А тази банка е с добър имидж, но ние имаме проблем с разказа за историята на банките у нас и по-специално историята на КТБ и всички банки от 1997 година.

Как да не „хванем“ диктатура

Като не се притесняваме да произнесем думата „проблем“. Защото ние променихме значението на думата „страх“. Изведнъж всичко стана страшно. Нормално е много хора да изпитват тревога, но това не е страх, защото в обществото паника няма.“ –  обобщи доц. Жана Попова.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Отбелязваме професионалния празник на библиотекарите

В Деня на създателите и разпространителите на глаголицата – светите братя Кирил и Методий, отбелязваме и професионалния празник на библиотекарите.  Как четат младите хора днес – аналогово или дигитално, с очите или с ушите? Темата коментира в “Нашият ден“ Силва Василева: “ Библиотеките не са център на света, но все пак са важни..

публикувано на 11.05.21 в 14:16
проф. Милен Георгиев

Проф. Милен Георгиев: Имаме дълг към обществото да обясняваме науката на достъпен език

Милен Георгиев е професор в Института по микробиология – БАН. Той е ръководител на лабораторията по метаболомика към същия институт. В класацията на Станфорд на най-добрите 2% от учените в света попаднаха и българи, той е един от тях.  Той е съредактор и член на редакционните колегии на дузина международни списания в областта на..

публикувано на 11.05.21 в 12:23

Защо не намираме българска сол в родните магазини

Какъв е произходът на солта в българските магазини? Защо солта с български произход се среща рядко в тях? Темата коментира Ивана Мурджева в “Нашият ден“: “Стори ми се, че попаднах на източник на образование. Много често сме изправени пред задължението да осигуряваме домашното продоволствие. Осигурявайки продоволствието за дома, можем да се..

публикувано на 11.05.21 в 11:16

Правата на човека в България – тенденция към влошаване

Нарушение на права, а не легитимни ограничения с цел управление на епидемията – това е знакът на 2020 г. Бяха засегнати правата на стотици хиляди български граждани, включително правото на лична свобода и сигурност. Правото на личен и семеен живот. Правото на мирно събрание. Свободата на изразяване. Правото на придвижване. Правото на труд и..

публикувано на 11.05.21 в 09:51

"Свети Николай Мирликийски чудотворец" – най-новият храм на Пловдив

Какво знаем и какво не знаем за най-новия храм, изграден в Пловдив – "Свети Николай Мирликийски чудотворец". Темата коментира в “Нашият ден“ Димитър Владимиров, журналист от Радио Пловдив. “Това е един от най-новите храмове в Пловдив, включвайки тук в район “Тракия“, пък и този, който очакваме в най-скоро време в Стария град с името..

публикувано на 10.05.21 в 13:46