Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Любослав Костов: Трябва да знаем измеренията на кризата

България е единствената страна в ЕС, в която няма нито една мярка, осигуряваща безвъзмездна помощ за някоя група

Снимка: Ани Петрова, БНР

Надявам се тази криза да има някакъв линеен характер, защото, за да кажем каква трябва да бъде помощта за хората в социалния сектор, за безработните, и каква помощта за бизнеса, ние трябва да знаем измеренията на тази криза. А в момента всички прогнози се разминават. Това заяви в "Нашият ден" Любослав Костов, икономист от Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ и преподавател в УНСС.  

"В момента не знаем какъв ще бъде реалният спад на Брутния вътрешен продукт, няма и как да знаем колко ще са безработните в края на годината. Според нашите оценки те ще бъдат над 300 000, но голяма част от тях няма да имат право на обезщетения за безработни. Практиката показва, че около 30-40% от тези, които се регистрират в бюрата по труда, имат право на обезщетение. Онези 60%, които работникът има право да получи на база осигурителния си доход за последните 2 години, от тази мярка може би ще могат да се ползват едва 1/3 от тези хора. Другите остават в обхвата на т.нар. "минимални помощи за безработица" – 9 лева на ден. Трябва да се започне именно с повишаване на размера на минималното обезщетение за безработни, защото то е замразено вече не помня колко години. За онези, които нямат право на обезщетение за безработица, ние предлагаме ваучери за храна на същата стойност – 60% от минималната работна заплата. Те да бъдат целеви и да се ползват само за храна с идеята да им се запази поне това основно потребление, за да посрещнат своите най-първи нужди в условията на извънредна ситуация."

Любослав Костов предлага няколко мерки, които държавата може да предприеме, с оглед овладяване на негативните ефекти за мнозинството от хората у нас: експертен съвет от икономисти, мораториум върху плащанията на ипотеки, стимулиране на безкешовото разплащане, осигуряване на пари и фонд за майки с малки деца и бременни жени, които губят работата си, повече средства във фонд "Безработица", въвеждане на необлагаем минимум за хората с най-ниски доходи, “Corona Wealth Tax” само за 2020 г. за топ 5% от най-богатите българи, отпускане на средства (до 1000 евро на човек) на студенти и командировани работници, принудени да останат в чужбина.

"Тези мерки ние от КНСБ ги предлагаме повече от 10 години и половината мерки не срещат особена подкрепа от изпълнителната власт, другата половина се разглеждат като твърде радикални, въпреки еднократния им характер. 

България е единствената страна в ЕС, в която няма нито една мярка, осигуряваща безвъзмездна помощ за някоя категория, група в обществото. Да, осигуряват се кредити, макар и безлихвени, но в условията на стагнация кредитът е пасив за домакинствата и бизнеса, за банката е актив. 

Любослав Костов обобщи, че, от една страна, правителството трябва да бъде по-активно в социалната сфера, с по-експанзивна фискална политика, защото категорично изоставаме от другите държави в това отношение. От друга страна, и хората трябва да бъдат по-отговорни и да изискват от своя работодател да ги осигурява на реалната заплата.

Повече можете да чуете от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката „Време за наука“ на предаването "Нашият ден", Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18