4
Още когато прочетох началните думи на комикс-романа „Земя на синовете“ на Джан Алфонсо Пачиноти (познат повече като Джипи): „За причините и обстоятелствата, довели до края, могат да се изпишат десетки глави в книгите по история. Но след края книги вече не се пишеха“, услужливо поместени от издателя и на задната корица, една червена лампичка светна, че, аха… това ми е познато по някакъв начин, това е нещо голямо, но… на какво ми прилича?... И почти веднага се коригирах: не, не ми прилича, по-скоро е тъкмо противоположният край на спектъра на това, за което неволно взех да си мисля тогава (2016 беше годината, спомням си). А то бе началото на „Край на света на края“ на Кортасар: „Тъй като писарите ще продължат, малцината читатели, които ги имаше по света, ще сменят занаята си и също ще станат писари“. Някак си, предугадих, че книгата на Джипи ще довърши в главата ми (със своето опако) отглас от мисъл на Кортасар, която ме е споходила по-рано, в други времена, когато други възможни антиутопии са ни вълнували.
Не че Джипи е предвидим, не си го и помисляйте – следващата му книга, която ще бъде представена на български (виждал съм корицата на фейсбук страницата на издателството – б.а.) е толкова различна от „Земя на синовете“, колкото въобще можем да си представим… Но да се върнем към антиутопиите. Тук, преди да преминем към разговора в ефир (без Джипи на живо, защото самия него в конкретния период на излизането на книгата и на този брой на предаването го бяха споходили стоматологични тегоби), предлагаме още един цитат, този път – думи на издателя Манол Пейков:
„Ненапразно „Пътят“ на Кормак Маккарти, може би най-силният и най-известният антиутопичен роман на нашето време, ме съпътства буквално всяка седмица, всеки ден от живота ми по някакъв начин си го припомням. За мен мисълта за това какво ще се случи след края на цивилизацията, за търсенето на смисъла, е много централна и много важна. И по някакъв начин ме преследва и в сънищата ми. И смятам, че този комикс е много добра литература, и съм много щастлив, че успях да го издам буквално седмици след излизането му в Италия“… Та, разговаряме с Манол Пейков и с Антон Стайков (дебют за него в „Аларма“ – б.а.). Годината е 2016, ама все едно, че е днес. Да не мислите, че проблемите на хората, бягащи по един или друг начин от войната в Сирия (например), са изчезнали с едно махване на вълшебната пръчица само защото по новините от месец и половина всички други теми са изтласкани в периферията от темата за коронавируса?
На Световния ден на книгата в литературната онлайн рубрика „Още от Аларма“ на програма „Христо Ботев“ избрахме да ви срещнем със „Земя на синовете“ на Джипи (превод: Нева Мичева, шрифт и визуална адаптация (на ръка): Кирил Златков, издател: „Жанет 45“). В студиото – благодарение на архиваторския ни усет, защото се отнасяме изключително сериозно към аудиоархива си – (отново и завинаги) са Антон Стайков и Манол Пейков. А основанието ни е съвсем некомерсиално. Да, знаем, че съвсем разбираемо в момента точно е много хипстърско да четем антиутопии, знаем, че някои по-млади читатели за първи път посягат към „1984“ (съвсем нормално – аз дочитам „2666“ едва днес, на 40, защото… днес му дойде времето, явно – б.а.), знаем за въобще темата за края/краищата на света, а и за това, което следва след тоя край/краища, е изключително актуална и занимателна именно днес… И може би именно поради това – от здравословен снобизъм – решихме да ви предложим една съвсем различна книга – с повече картинки и по-малко текст. Което съвсем не я омаловажава. Както Манол Пейков сентенциозно се изрази веднъж: „Графичният роман не е литература за по-глупави читатели“. Но, нали сме „Аларма“. Нали сме пънк. Самият Джипи е пънк, ако сте пропуснали тоя факт… Пънкът е много по-честен начин да се обговаря каквото е останало от света, отколкото морализаторстването, соченето с пръст и скандирането „Лов, лов, лов!“ (в смисъла на „ловуване“, не на вселенска любов – б.а.). Избрахме „Земя на синовете“ да увенчае рубриката ни точно на днешния ден по съвсем праволинейни причини – защото в тази „книга с картинки“ всъщност много сериозно се говори и за книгите. Не агресивно, не идеалистично, не менторски – а, ей така… минималистично и изчерпателно. Връщаме се сега в разговора с Манол Пейков и Антон Стайков и към по-стари истории – от времената, когато „антиутопия“ е била още непозната дума.
Всеки ден на Банско джаз фестивал (3-10 август ) от 11.00 на младежката сцена в парка се изявяват млади музиканти, а следобед в читалище "Вапцаров" продължава Джаз академията, в която младите таланти се срещат с изявени наши и световни артисти. Академията се провежда с подкрепата на Министерството на културата. За обучението на младите..
В редакция "Хумор и сатира" усещаме работата като почивка, затова и през август няма да спираме с почивката. Тази неделя веднага след новините в 18 часа ще си отдъхнем със: Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", създадени по стихове на Атанас Звездинов и Людмил Станев и изпети от актьорите Албена Павлова и..
Будапеща, 12 февруари 1985 година. Студът пронизва до кости, реката е замръзнала, и едно пророчество бележи съдбата на новородения Янош, което 27 години по-късно се сбъдва. Янош Унгареца е арестуван в Атина, обвинен за убийството на художника Мѝлтос Адриано̀с. Дали това не е свързано със света на мъжките проститутки? Журналистът Стра̀тос..
Тихо, но силно е присъствието на талантливата ни художничка Стефанка Стойчева, чиято ретроспективна изложба "Погледни ме" ни среща с творчеството ѝ. Разположена е в четири пространства на Художествената галерия – Казанлък. Това е първият опит за цялостно представяне на, както я нарича директорът на галерията Пламен Петров, куратор на изложбата – "едно..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" разговаряхме с Пламен Тотев за книгата му "Митове за сътворението". В книгата са разказани старогръцки, скандинавски, арменски, библейски, български, славянски, древноегипетски и индийски митове – за това как от хаоса са се родили светът и боговете, земята и океаните. От тях ще научите..
Когато попитах директора на Италианския културен институт Мария Маца за коя част от родната ѝ страна би искала да говорим, тя мигновено отсече – Кампания...
Международният ден на младежта, който се отбелязва на 12 август, е значимо събитие, посветено на проблемите и участието на младите хора в глобалните..
Вера Гигова живее и работи в Канада вече 22 години, като през това време активно се ангажира с развитието на българската културна общност там. Преди..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
