Колкото по-дълбоко навлизаме в изолация, толкова повече нараства и нуждата от общуване с киноизкуството. Има една възможност да се взрем в нашия национален кинокалендар. В четвъртия епизод на рубриката за задочно кино "Филми за слушане" в "Артефир" кинокритикът проф. Божидар Манов разказва за големия български поет, драматург и преводач Валери Петров, по повод 100-годишнината от рождението му на 23 април, и за кинодокументалиста Юлий Стоянов, който щеше да навърши 90 години на 27 април.
Валери Петров и киното
"Много великолепни филми са на правени по сценариите на Валери Петров. Започва първо в анимационното кино с тези изящни лирически късове "Приказка за боровото клонче", "Гръмоотвод" – още през 50-те години. И след това неговите прекрасни игрални филми по негов сценарий – "Точка първа" (1956), "На малкия остров" (1958) и "Слънцето и сянката" (1962) на Рангел Вълчанов, "Първи урок" (1960) и "Рицар без броня" (1966) (изящен детски филм с послание към възрастните), "С любов и нежност" (1978), "Йо-хо-хо" (1981), "Театър, любов моя" (1994). Така Валери Петров става един от стълбовете на драматургията в нашето игрално кино.
Само след дни – на 27 април се навършват 90 години от рождението на един от най-значимите режисьори в българското документално кино, Юлий Стоянов. За своите почти 60 години в българското документално кино той има изключителни постижения. Позволявам си да направя мост между него и Валери Петров.
Един от последните филми на Юлий Стоянов "За възможността да се живее" (2005) е документален филм-портрет на Валери Петров.
Двамата големи автори се срещнаха в зрелостта на годините си. Този филм е послание, скрижалите на големия поет, останали запечатани на лента. "За възможността да се живее" е филм, създаден през 2005 година по повод 85-годишнината на Валери Петров. Сценарий: Асен Владимиров, Юлий Стоянов, режисьори: Юлий Стоянов, Ицхак Финци, оператори: Ицхак Финци, Христо Ковачев.
Юлий Стоянов е направил поне 40 филма със самостоятелно място в българското документално кино. Той е възпитаник на знаменитото филмово и телевизионно училище в Прага FAMU и още през 50-те години, когато се връща от Прага, започва със силни изяви. В документалното ни кино тогава това никак не е лесно. В тогавашната доста твърда идеологическа среда с наложени труднопреодолими догми, Юлий Стоянов заявява своя най-важен принцип в документалното кино – пълна стопроцентова достоверност и дълбочина в анализа отвъд видимото. Филмът "Дни" (1964) е за дните непосредствено преди 9 септември 1944 г. Той се обляга на фактология от дневника на тогавашния регент проф. Богдан Филов. Беше почти нечувано да извадиш от забвението и от забраната Богдан Филов...
По-нататък Юлий Стоянов показа своя забележителен подход във великолепните аналитични документални филми: "По начин най-благороден" (1985) за 100-годишнината от Съединението – един филм с изключително могъща структура, който достига до съзнанието на всеки зрител, защото говори не с едрите клишета на историята, а с изповедта на малките хора, участвали в Съединението. Така направи и филмите си за Захари Стоянов “Щрихи към биографията – Захарий Стоянов” (1977), за Любен Каравелов „Любен Каравелов – материали от едно проучване“ (1979), за Александър Жендов, за писателя Константин Константинов. И разбира се, последният му филм „На срещи с Иречек“ (2009).
Специфичното за подхода на Юлий Стоянов е, че той посяга към историческото събитие, към историческите персонажи и субекти на историческото време, за да ги разработи в много задълбочен индивидуално психологизиран профил, за да види същината на личността в историческия процес.
Давайки си сметка какъв грамаден писател е Валери Петров, Юлий Стоянов успя навреме да направи филма си за него "За възможността да се живее". Така кинодокументалистът остави за поколенията един великолепен портрет на Валери Петров.
Чуйте повече в звуковия файл.Представлението "Апокриф" на театрална работилница "Сфумато" задава въпроси за живота между този и онзи свят, за срама, за битката между доброто и злото. Текстовете са по адаптации на Иван Добчев и Маргарита Младенова и поставят в контекста "наивистични сънища за живота на човека между небето и земята сънувач." Повече за представлението, което ще има..
В епизод 564 "Трамвай по желание" прави реверанс към музата на историята Клио и среща своята публика с една от легендите на българския исторически корпус проф. Георги Гунев. Георги Гунев е завършил история в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е аспирант в Института за международни отношения в Москва. 13 години е преподавател в Софийския университет. От..
Когато викаш, за да бъдеш чут, всъщност пречиш на другия да те чуе. А когато искаш да разбереш повече за себе си и отношенията си с човека, с когото си избрал да споделяш живота си, не е нужно да ходиш на семейна психотерапия, може и просто да отидеш не театър. За целите на тези думи спомага поставянето за първи път на българска сцена на пиесата от..
В aртпространството на галерия Heritage, новият aртцентър в сърцето на София, е представена самостоятелна изложба на художника от старата школа майстори – Симеон Кръстев, която е обединена под мотото "2 in 1". Вернисажът колаборира две различни техники, а именно, акварел и маслена живопис. Откриването на експозицията предизвика жив интерес в..
Каква е разликата между западните и източните книжни панаири и форуми за литературен обмен? Как читателите в арабския свят се сдобиват с хартиени копия? Кои международни практики биват успешно интегрирани на българска почва и какъв е пътят на една книга от написването ѝ до преводи и чуждестранни издания? Гост на предаването "Литературата. Начин..
Християн Георгиев е кадет в Националния военен университет "Васил Левски" в град Шумен, носител на именната стипендия "Кольо Фичето", връчвана от фондация..
В aртпространството на галерия Heritage, новият aртцентър в сърцето на София, е представена самостоятелна изложба на художника от старата школа майстори –..
Младият художник Димитър Павлов вече оставя своя културен отпечатък с изложбата "Писма и ноктюрни" – до 14 декември в галерия "Сердика". Това е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg