Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Жестовите преводачи – мост между тихия и шумния свят

Снимка: CC0 Public Domain

Радиото, както ще чуете и в разговора с жестовите преводачки Таня Димитрова и Силвия Маринова, прави почти невъзможен разговора между т.нар. "чуващи" и нечуващи хора. Хубавото обаче е, че го има това „почти“.

Почти, защото макар да не позволява превод в ефир, един разговор за моста между тихия и шумния свят в медия като радиото винаги е нужен. Той винаги може да бъде преведен на жестов език и винаги може да достигне до тези, до които трябва.

Мост са именно преводачите. В случая тези, които отделиха своето „Време и половина“ за слушателите на програма ‚Христо Ботев“. Таня Димитрова и Силвия Маринова, които всеки ден през последните близо два месеца виждате на екран. Те и колегите им превеждат дори непреводимото на хората с увреден слух у нас. А те не са малко. Статистиката в случая е излишна. Макар че напоследък все тя говори. А в това предаване жестовете имаха думата.

Жестовете носят емоцията и смисъла на всяка дума. Те носят и интонацията на гласа, културата на езика. За да си жестов преводач, трябва да рисуваш с думи. Света и всичко в него. Най-трудно, разбира се, се рисува лошото.

Жестовият преводач трябва да има ясна артикулация и изразителна мимика, защото освен с жестовете си той говори и с лицето си. Преводачът трябва да има бързи реакции и богата езикова култура. Трябва да е добре запознат с богатството на езика и да умее да заменя думите и термините с техните синоними. Необходимо е и да се съобразява с нивото на глухите хора, на които превежда. Изисква се и много усет и търпение.

Професията на жестовия преводач е мисия. Малцина поемат отговорността, която тя носи. Желаещи обаче има. И стават все повече. Първото стъпало към образованието на този тип преводачи е жестовият език да бъде изследван и приет на лингвистично и граматично ниво. От една година се работи върху това и може би предстои държавата да го установи като официален, вярват Таня Димитрова и Силвия Маринова. И за двете жестовият език е майчин. Това им е дало още повече възможности за развитие в професията. А преводач се става с много практика. Таня и Силвия имат такава.

Таня Димитрова работи с деца и възрастни с увреден слух от 1998 година. Тя е слухово-речев терапевт по образование. От 2005-а е консултант по кохлеарна имплантация към Военномедицинска академия. Има дългогодишен опит като жестов преводач в различни медии. Била е преподавател към Катедра „Специална педагогика“ на Факултета за начална и предучилищна педагогика в СУ. В момента е управител на Центъра за деца с увреден слух „Яника“.

Силвия Маринова е един от първите телевизионни жестови преводачи. Започва да превежда още на 20-годишна възраст.  В началото новинарските емисии по единствените тогава телевизионни канали – Канал 1 и Ефир 2 на БНТ, а по-късно и тези на Нова ТВ и телевизия Евроком. Превежда както новините, така и спорта, и времето. Работила е и в Съюза на глухите. Паралелно с всичко това завършва и икономика.

Във „Време и половина“ те благодариха най-вече на глухите хора. 

Чуйте какво още казаха на и за тях в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието творчество прекрачва географските граници на страната ни и я правят разпознаваема в световното културно..

обновено на 14.11.24 в 13:18
Захари Карабашлиев

Захари Карабашлиев: Патриотизмът не е обличането в носия, а нещо много по-дълбоко

Захари Карабашлиев – писател, драматург и главен редактор на издателство "Сиела" – сподели своите възгледи за значими теми като образованието, родолюбието и политическата реалност в ефира на "Нашият ден". Разговорът започна с обсъждането на новината за идеята за въвеждането на иновативен предмет по родолюбие в българските училища в чужбина, а на..

публикувано на 14.11.24 в 12:23
проф. Амелия Личева

Функционална грамотност и литература: Какво не достига на българските ученици?

В ефира на "Нашият ден" проф. Амелия Личева, поет, главен редактор на "Литературен вестник", директор на Софийския международен литературен фестивал и декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет, разгледа необходимостта от промени в програмите по литература и въвеждането на нови предмети в българските училища в чужбина и..

публикувано на 14.11.24 в 10:24

Театралната магия на нощта завладява 13 български града

Европейската нощ на театрите е събитие, което надхвърля езикови, религиозни и етнически бариери, като представя театралното изкуство в цялото му многообразие и дълбочина. Мотото на инициативата е създаване и показване на качествено театрално изкуство без граници – събитие, което обединява всички, които са свързани с театъра и сценичните изкуства...

публикувано на 14.11.24 в 08:59