В икономиката справедливост и ефективност имат различни измерения

По отношение на фискалната политика – у нас битуват различни митове, а тяхното оборване в предаването "Нашият ден" беше поверено на икономиста от УНСС д-р Щерьо Ножаров. 

Например, твърди се, че България не може да предприеме мерките, които взеха другите държави, за спасяване на различни икономически сектори, защото била във валутен борд?

Това не е съвсем вярно:

• Първо, БНБ си е запазила известно влияние върху количеството пари в обращение;
• Второ, публичните институции могат да променят обема на резерва, да го увеличават, което е инструмент за квазипарична политика;
• На трето място – основната цел на валутния борд е осигуряване на стабилност на покупателната способност на лева. Това води до ефективност на търсенето, което става предвидимо. На свой ред това улеснява планирането на възвращаемостта на инвестициите в производството и така се стимулира предлагането;
• На четвърто място – не е ясно колко издържа тезата, че конкурентоспособността на българския бизнес може да се създава от девалвация на националната политика.

На базата на всичко това няма как да се каже, че валутният борд пречи на предприемането на дадена политика.

Кандидатстването за влизането в чакалнята на еврозоната ЕРМ2 изигра положителна роля, понеже България мина няколко теста за стабилността на своите банки. Това накара банковата ни система, много преди пандемията, да се стегне, да има добра ликвидност, да оптимизира мениджмънта си. 

Колкото до това дали България трябва да се опитва да влезе в еврозоната – и без да го прави, тя е в засилен контрол от страна на ЕС и би било неправилно да не го направи.

На първо място, банковият съюз, който е отделно от еврозоната, осъществява функции близо до тези на Централната банка.

Даже и да не влезем в еврозоната, България е обект на контрол, а защо тогава да не се възползва и от плюсовете на влизането. Влизането не би довело до още по-голям контрол от този, който вече има.

Защо в България нуждаещите се домакинства няма да получат пари?

Капацитетът на страната ни за раздаване на пари не е голям – може да стане еднократно, най-много двукратно. За да има подобно подпомагане на хората, е необходимо страната да отговаря на четири условия:

• Големина на населението и най-вече плътност на населението;
• Покупателна способност на населението. По-висока покупателна способност би компенсирала ниската големина. Уви, ние сме все така под средната за ЕС покупателна способност;
• Нисък процент на сива икономика;
•Доминиращо национално производство в продуктовия микс.

България, видно е за всеки, не отговаря на нито едно от тези 4 изисквания. Затова и раздаването по една минимална работна заплата на всички няма да има ефект. Няма да тласне производството, само ще увеличи цените и хората ще обеднеят от инфлацията, а и ще се трупат дълговете.

От подобна мярка не би имало икономически ефект, единствено за кратко би се облекчило социалното напрежение.

В икономиката справедливост и ефективност имат различни измерения.

Изходните ни позиции във фискално и в банково отношение преди започването на пандемията са стабилни, но едва ли се усещат като справедливи от хората. 

Ситуацията се усложнява от липсата на добра комуникация и на разясняване от необходимостта от мерки, както и липсващата защита на работните места.

Чуйте целия разговор с д-р Щерьо Ножаров.