Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Историкът Димитър Атанасов:

Епидемии е имало и ще има, но човечеството винаги оцелява

Колоната на чумата на ул. „Грабен”, в центъра на Виена, е барокова скулптурна композиция, посветена на Светата Троица. Издигната е през 1693 г.
Снимка: bulgaren.org

Д-р Димитър Атанасов

Паниката и епидемиите са вечни и преминават през вековете. Болести и зарази върлуват по земята отпреди Христа. Епидемии е имало и ще има, но човечеството винаги оцелява. Как след катастрофите се раждат новите шансове?

Димитър Атанасов прави исторически преглед на епидемиите още от Пелопонеските войни през V век пр.н.е. След това се спира на 541 г., когато Константинопол е изправен пред катастрофа – жителите му са в капана на чумата. Болестта е взeмала по 10 хил. жертви на ден – според исторически данни, които днес се смятат за преувеличени. Епидемията обхваща огромни територии, включително и Балканите.

Д-р Атанасов разказва за слабите реколти, глада, сушата и миграцията от Централна и Предна Азия към Европа. Именно на тази миграция се дължи и първото устойчиво заселване на славяните на Балканския полуостров. В средата на VI век славяните за първи път зимуват отсам Дунав. Те идват на Балканския полуостров благодарение и на обезлюдяването му заради чумата.

Тракийското население постепенно изчезва. Последното споменаване на траки е от 710 г. в ранновизантийски източник.

Разказът на д-р Атанасов продължава с 1347 г., когато в Европа през избухва чумата, наречена „черната смърт“. Предполага се, че тя е дошла от Азия с корабите и плъховете първо в Италия. От Сицилия заразата обхваща цяла Европа и населението на континента намалява поне наполовина.

В Европа цари паника, беззаконие и ожесточение. Чумата засяга по-слабо еврейските общности, тъй като по религиозни причини при тях хигиената е по-висока – няма плъхове и бълхи, които да разпространяват болестта.

За няколко години над 200 еврейски квартали са унищожени, останалите смятат евреите за виновни понеже те рядко се разболяват. Вярват също, че евреите тровят кладенците. Започват гонения на евреите. Тогава се появява и идеята за лошия евреин, който иска да завладее света. 

Част от евреите, прогонени от западните части на Европа, стигат до Балканите.

Успехите на Османската империя се дължат на обезлюдяването на територии заради чумата.

През март 1352 г. от Галиполския полуостров започва първото устойчиво заселване на османци в Европа и оттам Османското нашествие върви бързо. Балканските владетели изправят едва по няколко хиляди войници срещу османските войски. Османската армия завладява бързо Балканите.

Д-р Атанасов обяснява как по това време народният човек си е обяснявал болестите (най-вече като Божие наказание). Историкът разказва легенди и фолклорни песни, а също и интересни факти, свързана с паниката по някои балкански страни, която води до странни действия. Споменава и Софроний Врачански, който се скрива от чумата във Видин.

Историческият разказ на д-р Димитър Атанасов стига до наши дни и сегашната пандемия. Според него: „Населението спазва разпоредби единствено на тази държава, която се е доказала като ефективно създаваща и опазваща реда в ситуации извън екстремната. Тоест ако държавната система е доказала авторитета си преди тази ситуация, тогава ние можем да ѝ се доверим и в рамките на извънредна такава.

Българската държава се опитва да компенсира липсата на авторитет с на моменти авторитарни мерки, а отсрещната реакция е като на непослушно дете: Ти ли ще ми кажеш?!

Ще продължава да има хора, неспазващи мерките, докато не се появи такава държава, която в рамките на нормалното си функциониране да въвежда правила, които гражданите да намират за правилни.“

Д-р Димитър Атанасов е историк, работи в Института по етнология и фолклористика с Етнографския музей към БАН. Интересите му са: история на Балканите, средновековна история, история на идеите и понятията, публични образи на историята, историографски анализ, историческа антропология.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
 Йорданка и Ники Цветанови

Родителството е отговорност

Да имаш деца – това е подарък от Бог и е прекрасна възможност да израстваш и в личен план. Няма друго нещо, което да може да помогне повече на един мъж и една жена да се изграждат повече, отколкото да имат деца, твърдят Йорданка и Ники Цветанови, създатели на бранда "Мама знае". Всяко дете има дарби, таланти и мисия, а вашата задача, като..

публикувано на 03.02.25 в 11:35

Спасете храната, спестете пари: Как работи FoodObox

В рамките на рубриката "Зелените новатори на България" ви представяме Джейн Димитрова – един от съоснователите на FoodObox, първото българско мобилно приложение, което дава възможност на хората да намират висококачествена храна на достъпна цена. Идеята зад FoodObox е да свързва ресторанти, сладкарници, заведения за бързо хранене и пекарни, които..

обновено на 03.02.25 в 10:34

Град, индустрия, екосистема

На 3 февруари в пространството за съвременно изкуство и изследвания Swimming Pool от 18:30 ч. ще се състои публична лекция на тема "Фабриката днес: Пресечни точки между глобалната индустрия и локалния контекст в Индустриален парк Куклен". Гост в "Нашият ден" е Ина Вълканова , архитект и урбанист, създател на платформата "Градоскоп", насочена..

публикувано на 03.02.25 в 10:26
ПП

ПП "Златни пясъци" – от 1943 година до днес

На 3 февруари 1943 година е открит най-малкият природен парк в България ПП "Златни пясъци" в местността около Аладжа манастир. Директорът на ПП "Златни пясъци" Даринка Сарова запознава слушателите на "Нашият ден" с историята и природното богатство на защитената местност. През 1915 година Народното събрание отстъпва на Община Варна за..

публикувано на 03.02.25 в 09:35
Изображение на Свети Николай Чудотворец

Местна общност се обединява за възстановяване на 120-годишен храм

В рубриката "Епизоди от живота" днес ви представяме една вдъхновяваща инициатива, организирана от кметството в село Моравица и църковното настоятелство на храм "Св. Николай". Тяхната кауза е събирането на средства за ремонт на повече от 100-годишната църква, която се нуждае от спешна реставрация. Кметът на селото, Росен Ценов , сподели в..

публикувано на 03.02.25 в 09:16