Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Историкът Димитър Атанасов:

Епидемии е имало и ще има, но човечеството винаги оцелява

Колоната на чумата на ул. „Грабен”, в центъра на Виена, е барокова скулптурна композиция, посветена на Светата Троица. Издигната е през 1693 г.
Снимка: bulgaren.org

Д-р Димитър Атанасов

Паниката и епидемиите са вечни и преминават през вековете. Болести и зарази върлуват по земята отпреди Христа. Епидемии е имало и ще има, но човечеството винаги оцелява. Как след катастрофите се раждат новите шансове?

Димитър Атанасов прави исторически преглед на епидемиите още от Пелопонеските войни през V век пр.н.е. След това се спира на 541 г., когато Константинопол е изправен пред катастрофа – жителите му са в капана на чумата. Болестта е взeмала по 10 хил. жертви на ден – според исторически данни, които днес се смятат за преувеличени. Епидемията обхваща огромни територии, включително и Балканите.

Д-р Атанасов разказва за слабите реколти, глада, сушата и миграцията от Централна и Предна Азия към Европа. Именно на тази миграция се дължи и първото устойчиво заселване на славяните на Балканския полуостров. В средата на VI век славяните за първи път зимуват отсам Дунав. Те идват на Балканския полуостров благодарение и на обезлюдяването му заради чумата.

Тракийското население постепенно изчезва. Последното споменаване на траки е от 710 г. в ранновизантийски източник.

Разказът на д-р Атанасов продължава с 1347 г., когато в Европа през избухва чумата, наречена „черната смърт“. Предполага се, че тя е дошла от Азия с корабите и плъховете първо в Италия. От Сицилия заразата обхваща цяла Европа и населението на континента намалява поне наполовина.

В Европа цари паника, беззаконие и ожесточение. Чумата засяга по-слабо еврейските общности, тъй като по религиозни причини при тях хигиената е по-висока – няма плъхове и бълхи, които да разпространяват болестта.

За няколко години над 200 еврейски квартали са унищожени, останалите смятат евреите за виновни понеже те рядко се разболяват. Вярват също, че евреите тровят кладенците. Започват гонения на евреите. Тогава се появява и идеята за лошия евреин, който иска да завладее света. 

Част от евреите, прогонени от западните части на Европа, стигат до Балканите.

Успехите на Османската империя се дължат на обезлюдяването на територии заради чумата.

През март 1352 г. от Галиполския полуостров започва първото устойчиво заселване на османци в Европа и оттам Османското нашествие върви бързо. Балканските владетели изправят едва по няколко хиляди войници срещу османските войски. Османската армия завладява бързо Балканите.

Д-р Атанасов обяснява как по това време народният човек си е обяснявал болестите (най-вече като Божие наказание). Историкът разказва легенди и фолклорни песни, а също и интересни факти, свързана с паниката по някои балкански страни, която води до странни действия. Споменава и Софроний Врачански, който се скрива от чумата във Видин.

Историческият разказ на д-р Димитър Атанасов стига до наши дни и сегашната пандемия. Според него: „Населението спазва разпоредби единствено на тази държава, която се е доказала като ефективно създаваща и опазваща реда в ситуации извън екстремната. Тоест ако държавната система е доказала авторитета си преди тази ситуация, тогава ние можем да ѝ се доверим и в рамките на извънредна такава.

Българската държава се опитва да компенсира липсата на авторитет с на моменти авторитарни мерки, а отсрещната реакция е като на непослушно дете: Ти ли ще ми кажеш?!

Ще продължава да има хора, неспазващи мерките, докато не се появи такава държава, която в рамките на нормалното си функциониране да въвежда правила, които гражданите да намират за правилни.“

Д-р Димитър Атанасов е историк, работи в Института по етнология и фолклористика с Етнографския музей към БАН. Интересите му са: история на Балканите, средновековна история, история на идеите и понятията, публични образи на историята, историографски анализ, историческа антропология.
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Бюджет 2021 – антипандемичен или фискално безумие

За силните страни на Бюджет 2021 и за рисковете, които носи моментното разпределение на парите на държавата. Дали е лошо да се харчи повече през следващата година, и как ще се отрази на бизнес средите предложението за повишаване на минималния доход на българите. Проектобюджетът за 2021 г. се разглежда днес в Националния съвет за тристранно сътрудничество,..

обновено на 27.10.20 в 14:41

Трябва ли да чакаме взрив от заболеваемост, за да затворим училищата

" В момента консумираме ефекта от присъственото започване на учебната година " – каза проф. Коста Костов и определи отварянето на училищата като грешка и като провален опит за добиване на т.нар. "колективен имунитет". "Не трябва да чакаме случаите на заболявания от Covid-19 в училищата да станат толкова много, както в Търговище, Разград и други – и чак..

публикувано на 27.10.20 в 13:42

Живот на килограм срещу хранителните разстройства

Днешните дигиталнородени деца, тъй нареченото поколение Z, расте в социалните мрежи и често става жертва на нездрави модели, непрекъснато сравнение с приятели, познати, знайни и незнайни инфлуенсъри. Това е поколението, което прекарва най-много време в дома на родителите си, (принудителното затваряне засили тази тенденция), същевременно е най-изолирано от..

публикувано на 27.10.20 в 11:54

Богат човек е този, който прави каквото иска, а не каквото трябва

"Всеки бизнес изисква много време и енергия, трябва сферата да е много любима на предприемача, за да има силите да направи успешен този бизнес", убеден е Галин Желязков, сериен предприемач, който е създал и развил доста бизнеси, включително и автокино. За него богат човек е този, който прави това, което иска, а не това, което трябва. Ражда ли се човек..

публикувано на 27.10.20 в 10:57

Д-р Стамен Григоров – откривателят на Лактобацилус булгарикус

Д-р Стамен Григоров е откривателят на формулата на българското кисело мляко, прославило страната ни далече извън пределите ѝ. Киселото мляко е и едно от първите неща, с което чужденците асоциират името на България. Д-р Стамен Григоров е български микробиолог и лекар. Той е първият учен, описал бактерията Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus –..

публикувано на 27.10.20 в 10:34