Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Красен Станчев: Безработицата вероятно ще се удвои

| обновено на 20.05.20 в 13:59
4
Красен Станчев
Снимка: БГНЕС

Може ли да се проследи ефектът, който мерките срещу Covid-19 оказват върху стопанския ни живот? Икономиката в криза с прогнозите на платформата САТ към Научния център на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Институтът GATE, „Големи данни в полза на интелигентното общество“, създава първата по рода си платформа (COVID-19 Activity Tracker - CAT), която обработва и представя емпиричната информация за стопанската дейност на отделни индустрии и икономиката като цяло, на основата на ограниченията, наложени върху човешкия фактор. Платформата COVID-19 Activity Tracker (CAT) може да се използва от правителство и браншови организации за вземане на решения за възстановяване на икономиките на база прогнозни оценки.

Икономистът доц. д-р Красен Станчев от Софийския университет, председател на УС на Института за пазарна икономика (ИПИ), ръководител на разработката „GATE CAT”, направи коментар на платформата в "Нашият ден":

„Благодарение на събраната информация ние може да даваме оценки и прогнози за поведение и развитие на пазара. На база подобна перспектива правителството и отделни стопанства ще имат прогнозна – моментна и дългосрочна картина, която може да им помогне за вземане на решения по отрасли и доходи, включително на макроравнище за някои отрасли и на база проверими очаквания за възстановяване на икономиките", казва д-р Красен Станчев.

"Това не е типична криза. Икономическите кризи възникват, когато някой се отказва да купува нещо, друг не може да го достави и да го продаде, фирмите започват да фалират, хората остават без работа... това е типична рецесия. Сега нещата са доста различни."

Всъщност се ограничава човешкият фактор

"Това не е рецесия, това е репресия срещу човешкия фактор. В тази ситуация единственото, което можеше да помогне от макроикономическа гледна точка, е да тръгнем от човешкия фактор. Мисля, че всички икономисти имат консенсус по този въпрос. Ние тръгнахме от заетостта и от безработицата. На макрониво алгоритъмът е прост. Имаме добро предвиждане засега. Зависи от икономическите и здравните показатели." 

Безработицата най-вероятно ще се удвои 

"Това означава, че работните места под риск за тази година са около 1,1 млн. – около 1/3 от населението ще срещне трудности в доходите. Това се потвърждава от всички социологически проучвания – наши и международни."

Бюджетът ще излезе на минус с около 2,2 млрд. лв.

"Без да се смятат странни политики като създаване на бензиностанции, загуба на приходи от ДДС и т.н., бюджетът ще излезе на минус с около 2,2 млрд. лева, сметнато към днешна дата, а икономиката –  6,5 млрд. лв. по-малко." 

Има много подобни истории 

"Първата такава е регистрирана например в Библията, Левит, гл. 13, след това има исторически пример 394 г. в Атина, немалко истории има в Китай... освобождават длъжниците... И не съм сигурен кое е по-добре – това, което се е правило тогава, или това, което се прави сега." 

Това, което можеше да стане в България, е относително просто:

"Има 1,5 млрд. лв. излишък в бюджета, има около 3 млрд. лв. приходи от данъци от фирмите, които в крайна сметка страдат и могат да бъдат освободени от тези данъци – завинаги или за определен период, има фонд за безработица, който също се финансира от работодателите – тези всичките пари могат спокойно да останат в икономиката. Прави се обратното на това, което е поуката от историята. При много популярната схема 60:40 онова, което се връща към работещите/безработните, е 308 лв. Това е два пъти по-малко от минималната работна заплата. Защо трябва да се прави това, след като на работодателите може да се отпуснат тези пари, с които те са финансирали фонд безработица, и онова, което те дължат на бюджета за определен период от време, тъй като бюджетът на България е с най-високия резерв в ЕС."

Още можете да чуете от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Ферма в Осоица

През целия си живот Даниел Георгиев е бил свързан с храната и произвеждането ѝ, въпреки че завършва Строителния техникум и Минногеоложкия университет в София. Съдбата, късметът, а може би и упорството и решимостта, го срещат с възможността да предлага, а сетне и да произвежда храна. И така, от нулата, както казва той, заедно с брат му създават..

публикувано на 17.04.25 в 15:25

Доброволци осигуряват празничен обяд за Великден на хора в нужда, можете да помогнете и вие

Над 1500 души, живеещи в домове за възрастни в цялата страна, ще бъдат зарадвани с празнична трапеза благодарение на Фондация "Предай нататък". А в София кампанията "Подай ръка" на Мартин Мартинов ще осигури топъл обяд на Великден на 150 – 170 бездомни и хора в нужда. Срещу дарение от 30 лв. за Великденски обяд, можете да станете част от Благодетелите..

публикувано на 17.04.25 в 12:55

Български фонд за жените за втори път спечели стратегическо финансиране от ЕК

Българският фонд за жените за втори път спечели стратегическо финансиране от Европейската комисия за продължаването на цялостната си програма за подкрепа и развитие на демократичния граждански сектор у нас. Рада Еленкова, програмен директор на БФЖ, представя в "Нашият ден" програмите на фонда за финансиране на организации от..

публикувано на 17.04.25 в 10:05
Мария Мира Христова, Десислава Христозова и Мира Добрева

Мисията на "Деси, къде си?" или "Тихо! За това не се говори..."

"Здравейте, аз съм Деси и съм дебела…" – така започва този разговор не само в студиото на "Семейно радио", но и навсякъде, където има хора, които са готови да се включат в битката с килограмите. И ако отговорите не винаги са удобни, то въпросите са повече от естествени. Задава ги журналистката и телевизионен редактор Десислава Христозова и..

публикувано на 17.04.25 в 08:05

От египетските папируси до съвременните методи: През историята на пластичната хирургия с д-р Мектубджян

В предаването Lege Artis разгледахме темата за пластичната и възстановителната хирургия с участието на д-р Рупен Мектубджян – специалист по пластично-възстановителна и естетична хирургия в болница „Вита“. В откровен разговор д-р Мектубджян проследи историческото развитие на тази специалност и очерта съвременните ѝ измерения. По думите..

обновено на 16.04.25 в 12:08