Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Красен Станчев: Безработицата вероятно ще се удвои

| обновено на 20.05.20 в 13:59
4
Красен Станчев
Снимка: БГНЕС

Може ли да се проследи ефектът, който мерките срещу Covid-19 оказват върху стопанския ни живот? Икономиката в криза с прогнозите на платформата САТ към Научния център на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Институтът GATE, „Големи данни в полза на интелигентното общество“, създава първата по рода си платформа (COVID-19 Activity Tracker - CAT), която обработва и представя емпиричната информация за стопанската дейност на отделни индустрии и икономиката като цяло, на основата на ограниченията, наложени върху човешкия фактор. Платформата COVID-19 Activity Tracker (CAT) може да се използва от правителство и браншови организации за вземане на решения за възстановяване на икономиките на база прогнозни оценки.

Икономистът доц. д-р Красен Станчев от Софийския университет, председател на УС на Института за пазарна икономика (ИПИ), ръководител на разработката „GATE CAT”, направи коментар на платформата в "Нашият ден":

„Благодарение на събраната информация ние може да даваме оценки и прогнози за поведение и развитие на пазара. На база подобна перспектива правителството и отделни стопанства ще имат прогнозна – моментна и дългосрочна картина, която може да им помогне за вземане на решения по отрасли и доходи, включително на макроравнище за някои отрасли и на база проверими очаквания за възстановяване на икономиките", казва д-р Красен Станчев.

"Това не е типична криза. Икономическите кризи възникват, когато някой се отказва да купува нещо, друг не може да го достави и да го продаде, фирмите започват да фалират, хората остават без работа... това е типична рецесия. Сега нещата са доста различни."

Всъщност се ограничава човешкият фактор

"Това не е рецесия, това е репресия срещу човешкия фактор. В тази ситуация единственото, което можеше да помогне от макроикономическа гледна точка, е да тръгнем от човешкия фактор. Мисля, че всички икономисти имат консенсус по този въпрос. Ние тръгнахме от заетостта и от безработицата. На макрониво алгоритъмът е прост. Имаме добро предвиждане засега. Зависи от икономическите и здравните показатели." 

Безработицата най-вероятно ще се удвои 

"Това означава, че работните места под риск за тази година са около 1,1 млн. – около 1/3 от населението ще срещне трудности в доходите. Това се потвърждава от всички социологически проучвания – наши и международни."

Бюджетът ще излезе на минус с около 2,2 млрд. лв.

"Без да се смятат странни политики като създаване на бензиностанции, загуба на приходи от ДДС и т.н., бюджетът ще излезе на минус с около 2,2 млрд. лева, сметнато към днешна дата, а икономиката –  6,5 млрд. лв. по-малко." 

Има много подобни истории 

"Първата такава е регистрирана например в Библията, Левит, гл. 13, след това има исторически пример 394 г. в Атина, немалко истории има в Китай... освобождават длъжниците... И не съм сигурен кое е по-добре – това, което се е правило тогава, или това, което се прави сега." 

Това, което можеше да стане в България, е относително просто:

"Има 1,5 млрд. лв. излишък в бюджета, има около 3 млрд. лв. приходи от данъци от фирмите, които в крайна сметка страдат и могат да бъдат освободени от тези данъци – завинаги или за определен период, има фонд за безработица, който също се финансира от работодателите – тези всичките пари могат спокойно да останат в икономиката. Прави се обратното на това, което е поуката от историята. При много популярната схема 60:40 онова, което се връща към работещите/безработните, е 308 лв. Това е два пъти по-малко от минималната работна заплата. Защо трябва да се прави това, след като на работодателите може да се отпуснат тези пари, с които те са финансирали фонд безработица, и онова, което те дължат на бюджета за определен период от време, тъй като бюджетът на България е с най-високия резерв в ЕС."

Още можете да чуете от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18