Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

„Заедно без теб“ – филм за бягството от самия себе си

Снимка: стопкадър YouTube

„Заедно без теб“ за 30 часа. Толкова ще имате на разположение, за да гледате късометражния филм, който интерпретира реалната история на Владимир Пелов и Радослав Колев – мъжете с дългогодишни присъди за убийство, които през 2018 година успяха да избягат от Софийския централен затвор посред бял ден.

Премиерата на филма е тази вечер (22 май) от 18 часа в платформата за българско кино NO BLINK. 30-минутният игрален разказ ще прекара там 30 часа. След това поема към световните филмови фестивали, на които беше селектиран, но не успя да участва заради извънредното положение.

Ако се поровите малко повече в историята на Пелов и Колев, ще разберете, че бягството им от една от най-строго охраняваните сгради у нас е като сюжет от някой екшън трилър. Неслучайно младият режисьор Димитрис Георгиев избира тяхната действителност за скелета, върху който да изгради сюжета на филма си „Заедно без теб“.

Късометражният филм е колкото по действителен случай, толкова и съвсем различна история. Общото между двете са силното желание за свобода и чувствата, които занимават човешката душа – като самотата, страха и безнадеждността.

Два съвсем различни живота. Двама мъже с различни убеждения. Единият преследва отмъщението, другият следва порива на сърцето си. Две съдби, кръстосали пътищата си. Двама затворници с обща цел – свобода на всяка цена. Актьорите Димитър Иванов и Стоян Дойчев влизат в ролите на Виктор Стефанов и Теодор Панайотов, за да разкажат всичко това и да се запознаят с греховете на човека и бягството от самия себе си.

„Заедно без теб“ е черно-бяла история, която не разчита на музика и ефекти, а на актьорски внушения. Ето защо именно актьорите споделиха едно „Време и половина“ със слушателите на програма „Христо Ботев“. Чуйте ги в звуковия файл.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Портрет на Александър фон Хумболт от Йозеф Карл Щиле (1843)

Откривателят на природата – Александър фон Хумболт 

През по-голямата част от дълголетния си живот Александър фон Хумболт бил смятан за най-важната фигура в научния свят, а трудовете му оказват трайно влияние върху Дарвин, Уърдзуърт, Гьоте, Мюър, Торо и др. Неговите открития коренно променят разбирането за природния свят и поставят основите на съвременно екологично движение, а идеите му за функционирането..

публикувано на 26.10.20 в 17:15

Бергман, бащата

Лин Улман е известна норвежка писателка с шест издадени романа, преведени на много езици, а първият ѝ роман на български „Неспокойните" е номиниран за Наградата за литература на Северния съвет. Разказът се движи по ръба на документалното и на спомена за нейните родители – актрисата Лив Улман и режисьора Ингмар Бергман. Доминантата обаче е върху Бергман..

публикувано на 26.10.20 в 14:52
Иван Мудов, Фрагменти (кутия №3), 2002-2007

25 години Институт за съвременно изкуство – София

Институтът за съвременно изкуство – София е сред най-дълго съществуващите и активни неправителствени организации, занимаващи се с визуално изкуство в България. Неформалното му съществуване се корени още в 80-те, когато се изграждат отношенията на колегиалност, приятелство и доверие между основателите му.  Ключов стимул за създаването му е участието на..

публикувано на 26.10.20 в 14:10
Емил Янев (вляво) и Петър Райжеков

Свобода

В епизод 390 „Трамвай по желание“ среща своята публика с актьора Петър Райжеков, мениджър на открита сцена „Сълза и смях“ и председател на настоятелството на читалище „Славянска беседа“. Обединени и разклонени, фамилиите Шопови и Райжекови оцветяват българския театрален живот повече от 100 г. Легендарната Мара Шопова е наричана "Светилникът на Стара..

публикувано на 26.10.20 в 11:45
Вера Мутафчиева

Вера Мутафчиева – будител на съвременна България

“Благодаря ти, Господи, че ми вдъхна нахалство да пропиша, че ме сподоби с такъв калабалък от измислени човеци. Радвах им се, сякаш изненадващо ги срещам, вниквах в личността им, ядосвах се, ако разкалят терена. Живот, докрай реален. А аз пък, макар неканена, бях се озовала сред тях и нямаше начин да се отърват от мене.” – пише Вера Мутафчиева в своите..

публикувано на 26.10.20 в 11:40