Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Змей Горянин – забравеният и забранен писател и публицист

БНР Новини
Гроба на Змей Горянин в двора на манастир „Седемте престола“ в Стара планина, близо до Своге.
Снимка: Wikipedia

Змей Горянин, псевдоним на писателя Светозар Акендиев Димитров, е име в българската културна история, дълго време премълчавано и дори забранявано. Причината е ясна – осъден на една година затвор от Народния съд, произведенията му са включени в списъка на забранените книги, дейността му е порицавана и наблюдавана. А всъщност провинението му е напълно нищожно: през 1942 година Змей Горянин за кратко е цензор в Дирекцията по печата и това обстоятелство позволява на литературните му врагове след преврата от 9 септември 1944 г. да го преследват и игнорират. Вярно, някои от предишните му другари, ползващи се с доверие и авторитет пред новата власт – Христо Радевски, Младен Исаев, Георги Караславов, го увещават да се разкае публично, след което да бъде оневинен и реабилитиран, а произведенията му да могат да бъдат издавани. Змей Горянин обаче отказва, твърди, че като цензор той никому не е сторил зло, нито пък е спирал нечия творба, затова смята подобен акт на посипване на главата си с пепел за унизителен и недостоен.

Васил Балевски, Митко Новков и Катя Зографова в студиото на предаването (отляво надясно).
Светозар Димитров е роден в Русе през 1905 г., на 11 януари. В каталога на написаното от него срещаме романи, исторически хроники, публицистика, пътеписи, спомени, афоризми. Той е автор на над 50 книги, между които историческият роман „Кнез Иван Кулин“, описващ събитията около Видинското въстание срещу османската власт през 1850 г., на трилогията „Дунав тече“, „Бачо Киро“, „Звезда керванджийка“. 

Известна е пристрастността му към филателията, заедно с Елин Пелин са в редакцията на списание „Българска марка“. Автор е на изследване за Бачковския манастир, на „Пътни бележки“ за освободената Добруджа и на още много други произведения.

Умира през 1958 г. в манастира „Седемте престола“ край село Еленов дол, община Своге, при неизяснени обстоятелства.

Змей Горянин се връща в българското културно пространство с няколко сборника с негови произведения, за да се види, че българският литературен канон съвсем не е толкова представителен и неподправен, колкото го мисли Министерството на образованието. Повод за предаването ни е излизането на сборника с негови творби „Завръщане“, със съставители Катя Зографова, Донка Билярска и Станислава Чешмеджиева. Преди това на бял свят се появи подготвеният от Вихрен Чернокожев с предисловие от Васил Балевски том „Кондика на Светата Бачковска ставропигиална обител“, на мемоарите на съпругата му Соня Балканска-Димитрова „Спомените на една змеица“.

Със „Завръщане“ издателство „Изток-Запад“ постави началото на поредицата „Незабрава“, където ще  бъдат публикувани творби на изтласкани от предишния режим автори. 

Гости: Катя Зографова и Васил Балевски.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04

Еврика! Успешни българи: Владислава Георгиева

Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..

публикувано на 13.01.25 в 17:05
Проф. Александър Оскар

Мобилните устройства са най-мощният стимул за развитие на късогледството

Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..

публикувано на 13.01.25 в 12:20

Предпочитанието към лични имена на български владетели е тенденция

В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..

публикувано на 12.01.25 в 13:05

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40