Картотеката на паметта

Тази неделя (31.05.) във времето за нощен радиотеатър, което започва 30 минути след полунощ, предстои да чуете пиесата „Картотека“ от полския поет и драматург Тадеуш Ружевич. Записът е направен през 1980 г., а зад него стои режисьорският тандем Казимеш Брац и Мими Нанчева. Актьорският състав е прекалено внушителен, за да го изброявам подробно, но в дългия списък личат имената на Коста Цонев, Руси Чанев, Иван Григоров, Бистра Влахова, Лидия Въркова и други.

Тадеуш Ружевич е роден през 1921 г. в малкия полски град Радомски. Един от най-изявените полски поети от следвоенния период, той принадлежи към така нареченото поколение на Колумбовците – онези двайсетгодишни тогава мъже и жени, които биват най-силно попарени от Световната война. Голяма част от тях губят живота си, а онези, които все пак оцеляват, са осъдени да носят  травмата от нея през целия си живот.

Самият Ружевич се сблъсква с войната челно – партизанин е в неформалната военна организация Армия Крайова. А след това започва активно да участва в културния живот на Полша – той е поет, драматург, прозаик, есеист и сценарист. Няма как още тук впечатление да не направят паралелите с главния герой в пиесата „Картотека“, който също е бил в партизански отряд, а след края на войната заема длъжност в дребна художествена институция. Тук обаче в никакъв случай не става дума за автобиографизъм, а по-скоро искам да подчертая, че повечето от заложените в произведението проблеми са по всяка вероятност преживени или поне вътрешно преработвани от неговия автор.

Текстът на Ружевич не допуска лесно зрителя до себе си, а в този случай и слушателя. През повечето време той е силно фрагментарен, дори объркващ, смесващ често сюжетни линии и на моменти дори привидно представата за сега и преди. Това поставя пиесата на полския поет и драматург близо до тези на Бекет и Йонеско и техния така наречен прийом на отворената сцена.  И настина, всеки отделен епизод на пиесата вероятно може да бъде заподозрян в относителна самостоятелност, но това, струва ми се, е по-скоро художествен камуфлаж. Като всяка истинска картотека и тази на Ружевич не може да бъде разглеждана просто като поредица от отделни елементи, защото нейната същност, нейният смисъл съществува само в сбора от многобройните ѝ компоненти. Основната тема на пиесата е травмата от Втората Световна война и това как участниците в нея, борещи се според жребия на случайността с различни нейни метастази, се опитват да преработят паметта и травмата. Това произведение, както и голяма част от творчеството на Ружевич, е един от най-ярките примери как изкуството в централна Европа се опитва да преработи най-ужасяващия конфликт, разтърсил целия свят и най-силно Стария континент едно десетилетие по-рано. В този смисъл пиесата може да бъде интересна дори и само в съпоставка с това как оттатък Океана „бийт поколението“ се опитва да се справи със същите тези травми (които в Щатите наричат „шел шок“), използвайки коренно различни изразни средства.

Пиесата на Ружевич е художествен опит да се направи именно това – по един почти интимен начин да се картотекират, изживеят и преосмислят всички онези видими и скрити белези,  с които голямата война е белязала цели поколения и е променила облика на света. В този смисъл „Картотека“ е пиеса за паметта. Защото, и тук ще се опра на думите на  изследователя на Ружевич Марчин Яворски, гостувал преди няколко години в България, който казва: „единствено паметта може да придава на миналото формата за „тук и сега“.