Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Кристо, артистът, който опакова Райхстага, почина на 84

БНР Новини
Снимка: архив

"Работите му събираха хората заедно, се казва в изявлението по повод смъртта на световноизвестния артист Кристо на официалната фейсбук страница, която го представлява. Роденият в Габрово през 1935 г. Христо Явашев почина на 84 години в Ню Йорк.

Кристо живя пълноценно, той не само мечтаеше за невъзможното, но и го създаваше" - се казва още в изявлението.

"Шекспир ни каза, че "целият свят е сцена", Кристо ни показа, че светът е арт-галерия. Той не се интересуваше от стерилните бели стени на съвременните музеи, където обектите съществуват откъснати от всекидневния живот - пише Уил Гомперц, в Би Би Си.

Ето какви размисли на Кристо са съхранени в Златния фонд на БНР:

"Всичките така наречени провинциални проекти, които направих през последните 30 години, са проекти, в които присъствието на човека е изключително явно. Те живеят там, начинът им на живот на това място. Те са фермери или работници в ранчо. Цялата работа е замислена да отрази присъствието на човека и неговото обкръжение и то не само естествената му среда, защото го заобикалят много, много направени от хората обекти".

Той искаше да превърне ежедневието в изкуство, да накара хората да погледнат отново и да помислят пак върху обкръжаващото ги - правеше го, опаковайки сгради като Райхстага в Берлин или големи части от австралийското крайбрежие - превръщайки масивните, хладни структури в чувствени, крехки скулптури."

Кристо и Жан-КлодКристо винаги работеше в сътрудничество със съпругата си Жан-Клод. Двамата се срещат в Париж през 1958 г. Три години по-късно осъществяват първия си по-мащабен проект,  покривайки в сиво платно барели нефт на пристанището в Кьолн.

На следващата годинна те барикадират с барели от нефт една парижка улица, наричайки работата си "Желязна завеса". Това ги поставя на арт  кратата, работите им започват да се представят от прочутата галерия "Кастели" в Ню Йорк.

През 1972 г. Кристо и Жан-Клод създават Вали Къртън, издигайки 14 хил. метрова оранжева завеса през Рифъл Гап, каньон в Колорадо, а буря я унищожава само няколко дни след издигането й.

Всички работи на Кристо и Жан Клод са създадени, за да бъдат временни. "Художниците и преди всичко архитектите - търсят трайността - казва той. - Аз - не. Харесва ми да не оставям нищо след себе си. Това изисква кураж", цитира твореца британският "Гардиън".

Една от най-прочутите и зрелищни работи на Кристо  е опаковането на Райхстага. Екипът на художника покрива немския парламент в алуминиево фолио, шест години след падането на Берлинската стена.

"Това беше едно от най-красивите неща, които съм виждал, казва тогава творецът пред "Гардиън. - Стотина скални катерачи висяха от въжета по фасадата и бавно разгъваха огромните сребристи завеси. Нямаше кранове, нямаше машини, само хора, изпълняващи нещо като въздушен балет. Беше 1995 и огромни тълпи се събираха да гледат. После, когато беше заръшено, те пак дойдоха за да срежат платната." Опасявайки се да не банализира творбата, Кристо забранява Тримата тенори да изнесат концерт пред опакованата сграда.

Работите на двойката се финансират най-вече чрез продажба на предварителните скици. Артистичният дует е известен и с това, че отказва спонсорство. "Винаги сме били добри в преговорите. И се налагаше да бъдем, иначе проектите ни никога нямаше да бъдат реализирани. Но винаги сме били добри и в това да накараме банките да ни осигурят кредит."

Портите, Сентрал Парк, Ню Йорк

Жан Клод почина през 2009 г. по това време двойката планираше да покрие Триумфалната арка в Париж, проект, който вероятно ще бъде реализиран през септември 2021 г. в съответствие с желанието на Кристо.
"Ние вземаме назаем пространтство и създаваме безредие за няколко дни", казва Кристо в свое интервю.

В изявлението за смъртта му се цитира и писмо на Кристо от 1958 г, в което той пише: "Красотата, науката и изкуство винаги ще триумфират".

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

България от XIX век през погледа на чужденеца

Как географи, аптекари, романисти, ценители на растения, военни кореспонденти, инженери, медици и туристи откриват и възприемат България през XIX век?  Това е книга, базирана на стотици пътеписи и лични записки на пътешественици от Западна Европа, посетили България през XIX век. Повечето от текстовете са непознати на българската историография...

публикувано на 13.07.20 в 12:24

Стефан Димитров си спомня за Миряна Башева

Почина обичаната българска поетеса Миряна Башева . На широката публика тя беше позната като "Поетесата на космическата нежност". Башева е автор на десетки песни по нейни стихове. Поетесата е издъхнала в съня си.  Стефан Димитров за Миряна Башева : "Някак много ненадейно стана всичко. Мислехме, че нещата не са толкова зле... Много ни е мъчно. Вчера..

публикувано на 13.07.20 в 10:39

„Вратите на съня“ се отварят за Opera Open 2020

Пространството ражда идеи, акустики, преживявания, спомени и пророчества. Пространството има своите сънища. Тяхното тълкувание със средствата на музиката, на танца, на визуалните изкуства, чрез специфични разположения и овладявания на Античния театър, прави премиерният мултимедиен спектакъл с произведения от Бах, Вивалди, Муре, Глук, Моцарт, Бетовен,..

публикувано на 10.07.20 в 13:18
Началото на Първата част от романа. Представени са чорбаджи Марко и семейството му в обичайна битова сцена – вечерят заедно на двора. Художник: Йозеф Обербауер. Прототип на чорбаджи Марко е бащата на автора – Минчо Вазов

Надникваме зад кулисите на „Под игото“

Историята около написването и отпечатването на романа „Под игото“ е интригуваща, но не по-малко вълнуваща е и тази на придружаващите го илюстрации. Ценните изображения се показват във виртуалната изложба „Зад кулисите на „Под игото“ , част от честванията на 170-годишнината от рождението на Иван Вазов в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“..

публикувано на 10.07.20 в 12:26

Гергина Тончева и акад. Антон Дончев с награда на името на Вазов

Дългогодишният директор на Националната гимназия за древни езици и култура Гергина Тончева и академик Антон Дончев са първите лауреати на новоучредената награда за духовен принос, която връчва Народният театър „Иван Вазов“. Тържествената церемония се състоя на 9 юли вечерта на Голяма сцена в театъра, а имената на носителите на престижния приз,..

публикувано на 10.07.20 в 12:26