Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Тайван мантрата е: ред, поддържан от люти глоби

4
Изглед към Тайпе
Снимка: Магдалена Гигова

Когато тръгнах към Тайван, два дни след като най-опустошителният тайфун Соуделор бе оставил 3 млн. души без ток, а четирима бяха загинали, си мислех, че е истински журналистически шанс да видя как населението на бившия остров Формоза се справя с бедствието. Да, ама се оказа, че единствената природна стихия там съм аз. В столицата Тайпе нито едно откъснато клонче не подсказваше, че преди 72 часа вятърът е вилнял с 215 км/ч – улиците бяха като изблизани, нямаше никакви поражения върху сградите, а осемлентовите шосета бяха толкова гладки, че не биха затруднили болид от Формула-1.

Нощен ТайпеВ България за далечната азиатска държава в Тихия океан не се знае почти нищо, освен надписа Made in Taiwan върху по-качествената електроника. По-любознателните може и да са чували за небостъргача „Тайпе 101” – най-високата страда в света, преди да бъде детрониран през 2010 г. Цената му от 1,7 млрд. долара продължава да респектира. Както и фактът, че 509-те му метра се изкачват с един от най-бързите асансьори в света – 90 етажа за 39 секунди, без задължителното гадене.

Човечето Дампер, чиято метална топка прави Тайпе 101 неразрушим при земетръсВ Тайван са свикнали на бедствия, защото освен задължителните за мусонния период тайфуни, тук често „се разписват” и сериозни земетресения. Затова „Тайпе 101” има в основата си метална топка, наречена „дампер”, чиято японска технология позволява на небостъргача да понесе безметежно трус от 7 по Рихтер. За да угодят на ламтежа на туристите за „закачки”, стоманеното кълбо е превърнато в атракция. А след като се снимаш пред него, можеш да си купиш поредния кич – валчесто човече, кръстено „Дампер”.

Поглед от Тайпе 101

89-ият етаж е изграден изцяло от идеално измити стъклени прозорци и подове, та непрекъснато щракащите японци да напълнят по няколко карти памет със снимки на Тайпе от птичи поглед във всички посоки. Но дори увековечаването не е оставено на самотек. Наниз от сладкарнички с бисквити във формата на високата сграда, магазини за сувенири и места, където да подпечаташ каквото имаш под ръка със специален щемпел, се редуват със специално измислени „възелчета за спомени”. На едно място, ако стъпиш върху специално квадратче, камера снима лицето ти и след 30 секунди то се озовава в колаж от физиономии върху картата на Тайван, на друго – подът и таванът са огледални (с нарочно предупреждение към дамите с поли). Там можеш да си направиш безброй селфита, при които пейзажите от града се пречупват покрай ухиленото ти лице или задни части.

Задължителният сувенир е снимка пред Тайпе 101В Тайпе моловете са толкова много и така препълнени, че можем да го наречем „столица на молците”. Разбира се, първите етажи на най-високата сграда също са огромен шопинг-център, в който да разпуснеш душа и портмоне, след като си се ошашавил от гледките най-горе.

На българина, в чиято държава единственото организирано нещо е организираната престъпност, в Тайван невероятната чистота и ред правят неизтребимо впечатление. Най-простият пример е трасето за автобуси в средата на осемлентовия булевард. Рейсовете си гонят разписанието и на никого дори не му минава през ума да си спести задръстването, като се намести в бързата лента, независимо колко скъпа кола кара. Е, за дисциплината силно спомагат и безпрекословно събираните глоби, които могат да разклатят всеки бюджет, въпреки средната работна заплата от 1600 евро на острова.

За справка: ако нарушите забраната да ядете, пиете или дъвчете дъвка в метрото, ще трябва да платите в тайвански долари равностойността на 300 евро. А ако нямате – да си ги излежите или отработите с общественополезен труд.

Свободолюбивият ми балкански дух се почувства малко по Оруел в споменатото вече метро. Също както в „1984” и там непрекъснато те „възпитават” с лозунги. След като надписите на китайски и английски те уведомят, че до следващата спирка има 4 минути и 45 секунди, трябва да слезеш от лявата страна и с кои линии има връзка, започва да тече „назиданието": "Отстъпвайте местата си на онези, които действително имат нужда от тях"; "Ако може пратете СМС, за да не пречите на околните с разговорите си"; "Когато ползвате електронни устройства, обръщайте внимание дали не сте заприщили пътя към вратата..." И най-потресаващото е, че хората „прихващат”. Щом се появят дядо с бастун или майка с количка, целият вагон скача да им предлага седалките си. И това далеч не се дължи на местната религия, смес от будизъм, конфуцианство и даоизъм, нито на наследството от холандци, испанци, португалци и японци, които са се „разписали” на острова.

На тайванците много им се иска да се обозначат на картата и като туристическа дестинация, макар засега посетителите да са главно японци, корейци и китайци от „континента” след затоплянето на отношенията между Пекин и Тайпе (предимно на икономически изгодна основа).

Частният музей „Чи Мей“ в ТайнанВ четвъртия по големина град Тайнан, до който от Тайпе се стига за час и 40 минути с влак-стрела, са постигнали „комунизЪма на туризЪма”. Там, освен храма на Конфуций и още няколко светилища, музеи на литературата и на солта, няма Бог знае какви атракции, но в замяна на това е безплатният рай. По тези причини пътеводителят на „Мишлен” му е дал три звезди като културна столица на Тайван. Шест автобусни тура с гидове на различни езици развеждат посетителите из града без никаква такса всеки ден между 9 и 11 сутринта и от 15 до 17 след обяд. А ако нямате възможност да спазите часовете, седем автобусни линии в различни цветове обхождат забележителностите на принципа „качи се - слез”, също безплатно.

Както стана ясно от моя разказ, рефренът не само в него, а и в цялата тихоокеанска държава, е „ред и правила, които се спазват от всички”. От резултата в Тайван е видно, че това не е чак толкова лошо...

Снимки Магдалена Гигова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

При Дядо Коледа… през август

По Коледа всички погледи са вперени в Лапландия – мястото, където Дядо Коледа живее цяла година. Спазвайки веруюто да ви разказваме и за най-известните места от необичайна гледни точки,   ще ви представим родината на щедрия старец през  противоположния сезон - лятото. Биляна Траянова от предаването "Без багаж" е посетила селището на Дядо Коледа в..

публикувано на 24.12.24 в 18:10
Александра Русева, проф. Андреана Ефтимова, Венета Гаврилова, Невена Георгиева и Дарина Ангелова

Студенти коментират думите на 2024 година

Настроени за сериозна равносметка на събитията, белязали отминалите месеци, всяка година леко се озадачаваме от думите, избрани от големи световни речници и издателства като "дума на годината". Вторият поглед обаче и информацията за начина на избор хвърля върху картината друга светлина или най-малкото показва колко различни са вълненията на тези..

публикувано на 24.12.24 в 11:05

Космическата 2024 година

Надпреварата за Космоса е в разгара си и от научна гледна точка годината беше благополучна за космическите технологии и проучвания. Във "Време за наука" Никола Кереков представя най-важните акценти от Космическата 2024 година. Кой стигна до Луната,  какво се случи по пътя към Марс, как върви мисия Уран, кой свири на цигулка в Космоса и..

публикувано на 24.12.24 в 10:58

Японско горско къпане в Естония с д-р Павлина Михайлова

Какви са ползите от това да прекарваш част от времето си в гората. Японският автор Цин Ли ги е формулирал толкова точно, че в Страната на изгряващото слънце са станали официална държавна политика, а д-р Павлина Михайлова бе в Естония като част от обучаваща програма за прилагане на същия оздравителен метод. Гостенката в "Покана за пътуване" е..

публикувано на 22.12.24 в 12:20
Гл. ас. Ива Станоева

Интересни факти за народните костюми у нас от края на 19-и век

Книгата на Ива Станоева "Документи, времена, облекло. Народни костюми в Княжество България" излезе от печат неотдавна. Тя е посветена на ценен извор за историята на традиционното облекло от 1888 - 1889 година, съхраняван във фонда на проф. Иван Шишманов при Научния архив на Българската академия на науките. Той съдържа рапорти на окръжни управители,..

публикувано на 21.12.24 в 08:15