Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Снимка: @ParadoxPublishing

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския фронт, всичко това обаче е затъмнено от разстрела му през 1942 г.
Присъдата му е за шпионаж в полза на чужда държава – тогавашния и днес вече разпаднал се Съветски съюз, а събитието дори служи на цар Борис III да отхвърли за пореден път натиска от страна на нацисткия Райх и лично от обкръжението на Хитлер за изпращане на български войски на Източния фронт: Как искате да воюваме срещу Русия, след като самите мои генерали са русофили?, попитал той. Но тази реплика, както и още много други дребни детайли, поставят под въпрос присъдата над генерал Владимир Заимов, както и подозрението, че той е всъщност съветски шпионин.

Син на един от водещите революционери от периода на национално-освободителните войни Стоян Заимов, автор на знаменитата книга „Миналото“ и на още много спомени от онова време, заточеник и бунтар, генералът сякаш се е чувствал длъжен да бъде на висотата на голямото име на своя баща. Целият му живот е изтъкан от желанието да бъде достоен за името Заимов, да не го предава, да не го опетнява. На фронта се бие храбро, един от активните участници във Военния съюз – той е негов секретар, в дейността му България е над всичко, както и той за България е готов на всичко. Разбиращ, че малката балканска негова родина е между чука и наковалнята, между истерическата натура на мършоядна хиена на Хитлер и коварните движения на змия-удушвач на Сталин, той прави всичко възможно, за да се отърве тя с най-малки поражения от цунг-цванга, в който е попаднала по силата на историческите обстоятелства. За наше всеобщо нещастие, усилията му се оказват обречени и той е пожертван. Пожертван съзнателно, включително и от свои колеги като генерал Никифоров, изиграл мрачна роля в осъждането на Владимир Заимов на смърт.

На всичко това е посветена книгата на Борислав Дичев „Умирам за България“, която той заедно с неоценимата подкрепа на дъщерята на генерала, Клавдия Заимова – за съжаление, починала преди книгата да види бял свят, представи съвсем наскоро на вниманието на българската публика.
Точно това е темата на предаването „Премълчаната история“, в което участват авторът на книгата Борислав Дичев, Доротея Монова – директор на издателство „Парадокс“, под чийто щемпел излиза монография, и Николай Поппетров, историк от Българската академия на науките.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Златната орда, 1369 г.

Златната орда – далечна и близка

Златната орда – държавното образувание, което се създава на бреговете на Волга след разпадането на голямата Монголска империя, ни се струва сякаш далечно и неотносимо към колизиите в българската история. Само обаче така ни се струва, тъй като, макар и на хиляди километри от Балканския полуостров, събитията там рефлектират и върху нас. Достатъчно..

публикувано на 28.10.20 в 17:26

За живота на хората със зрителни увреждания в Шумен

Наскоро екипът на „Познати и непознати“ гостува в Центъра за социална рехабилитация и интеграция на лица със зрителни увреждания в Шумен. Той се намира в центъра на града и е лесно достъпен. Ковид кризата повлия и върху неговата работа. На специалистите в него се наложи да променят подхода си и редица от своите дейности, за да могат да останат полезни на..

публикувано на 28.10.20 в 15:31

Срам и позор

Често чуваме тези думи и сами ги произнасяме. Те назовават едни от традиционните „регулатори“ на поведението и морала в общността, все още използвани като инструмент (за жалост) на възпитанието, тежко бреме за личността, която им е подвластна, но и механизъм за оцеляване в група. Какво разкрива етимологията за връзките между непосредствените усещания и..

публикувано на 27.10.20 в 16:20

Благотворителността като явление и начин живот

Замисляли ли сте се, уважаеми читатели/слушатели, защо трябва да говорим за благотворителността, преди да извършим доброто дело? Не, нали? Както не сте се замисляли, че е възможно, когато водени от ентусиазма и желанието да помогнем, понякога е възможно и да  вредим. За всичко това продължихме започнатия вече разговор с преподавателката в..

публикувано на 27.10.20 в 13:58

Биоразнообразие и климатични промени

Темата за климатичните промени, осмисляни в контекста на глобалното затопляне, напоследък все по-често се свързват не само с климатичните бежанци, топенето на ледниците и оцеляването на застрашени от повишаването на морското ниво популации от хора, живеещи в крайбрежни райони, но и с увеличаващият се брой на застрашените растителни и животински видове...

обновено на 22.10.20 в 18:37