Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Личност без самоличност

Лито Казанцев – 24 години без документи

Трудно е да се опише тази история, не е лесно и да бъде разказана, защото човекът, който върви по нейната пътека, реално съществува, но документално – не. Казус, от който са се отказали много адвокати и институции.

През деветдесетте години се ражда Лито Казанцев. Майка му е украинка, а биологичният баща българин. Лито се ражда в Щутгард, Германия и тъй като е дете на хора без немско гражданство, получава гражданството на родителите си, този факт обаче не е най-обезпокоителният. Преди майка му да срещне баща му, тя е имала фиктивен брак с украинец и биологичният баща реално се оказва в ролята на човек, който документално не му е никакъв. 

Лито изминава дълъг път в търсене на варианти и поставяне на ново начало. Едва преди две години той се сдобива с украинско гражданство, но отново не може да напусне пределите на България, защото от малък пребивава незаконно в страната. Има късмет, че е отраснал в малко населено място, където всички се познават и благодарение на това, той завършва училище. Срещите му с институциите са многобройни, а отказите безкрайни, заплахи също не липсват.

Cамо в България хората се номерират с ЕГН. Подобни идентификационни системи има в няколко държави, но точно този начин за отличаване съществува само по родните земи. Единен граждански номер става част от живота ни с постановление на Министерския съвет по времето на социализма. В други държави най-често кодовете представляват номера на документи като данъчна регистрация, социални осигуровки, шофьорски книжки или паспорти. Така жителите и временно пребиваващите в страната отново са маркирани, но не чрез директно номериране на човека. Идентификационните цифри се използват единствено за потвърждаване на самоличността.

Как законовите неуредици, могат да съсипят един живот, животът на Лито Казанцев, момчето без ЕГН? Какво следва по-натам и как се живее анонимно вече 24 години?

Как се чувства Лито Казанцев, разказва самият той в "Нашият ден".

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изборът на Виктор Иванов

Три български книги и хиляди километри пътуване през местата, описани в две от тях. Целта е литературните произведения да бъдат раздавани като дарения на местни библиотеки, свещенници, имами и предприемачи, чрез които да стигнат до повече хора. Така може да бъде описана накратко идеята на 32-годишния Виктор Иванов, който за 24 часа успя да събере 2200..

публикувано на 07.08.20 в 11:08

Медицинските сестри са важна част от процеса на лечение

В Деня на милосърдието неизбежно се обръщаме към професията на медицинската сестра, неслучайно наричана милосърдна. 160 години след като Флорънс Найтингейл основава първото светско училище за сестри, СЗО алармира за недостиг на около 6 млн. сестри в световен мащаб. В България липсват 30 хил. медицински сестри.  "Причините са ясни и многократно..

публикувано на 06.08.20 в 14:16

Социалната работа е различна от социалното подпомагане

В Деня на милосърдието и различните аспекти, които то обхваща, Въльо Христов – председател на Българска асоциация на социалните работници, подчертава важността на това да разграничаваме социалната работа от социалното подпомагане. "Подпомагането е вид милосърдие, докато социалната работа изисква професионализъм. А в момента голяма част от заетите в..

публикувано на 06.08.20 в 13:59

България отдава почит пред Камъка от Хирошима

В Международния ден на милосърдието, 6 август, Националният музей „Земята и хората“ експонира „Камъкът от Хирошима“ за отбелязване на 75-годишнината от атомната бомбардировка над японския град Хирошима. Днес цял свят си припомня черната история на 6 август 1945 г., когато американският бомбардировач В-29 „Енола гей“ пуска бомбата с прякор „Малчугана“..

публикувано на 06.08.20 в 12:48
Молитва в Мемориалния парк в Хирошима, 6 август 2020

75 години от бомбардировките над Хирошима и Нагасаки

От бомбардировките над Хирошима и Нагасаки са изминали 75 години, но и днес рискът от използване на ядрено оръжие се повишава до нива, невиждани от края на Студената война, а ядрените държави все по-често отправят заплахи.  Неописуемото страдание и безпрецедентните опустошения, наблюдавани преди 75 години, са свидетелство, че ядрените оръжия никога..

публикувано на 06.08.20 в 12:09