Мол за соколи в Доха

В „Покана за пътуване“ Магдалена Гигова разказва за впечатленията си от летището на Доха.

Във времена на пандемия, в които можем само да мечтаем за самолетни полети, реших да ви разходя из Hamad International Airport – летището на Доха. И да ви водя на мол за соколи.
Като имате предвид, че брутният вътрешен продукт на Катар е 200 млрд. долара, няма да се учудите от факта, че аерогарата е сред десетте най-модерни в света.

Нарочният гид от Qatar Airways (младеж в цвят мляко с какао от Шри Ланка) ни разказва, че аерогарата е открита на 30 април 2014 г., а постройката с формата на самолет се е ширнала върху 22 квадратни километра! На пръв поглед напълно завършеното летище, продължава да се достроява. На покрива са инсталирани фотоволтаични панели, които захранват електрическата мрежа. През Доха преминават по 22 млн. пътници годишно, но амбицията е те да станат 50 милиона. И като нищо ще го постигнат.

В Катар алкохолът е забранен, но тук е територия, на която зажаднял за висок градус чужденец може да си поръча питие. Бутилките, обаче нарочно не са изложени, за да не въвеждат мюсюлманите в изкушение.

Архитектурната тема на цялото съоръжение е посветена на най-ценното нещо в Катар – водата. Таванът на летището е във формата на вълни, по стените се стича живителната течност… Нещо дращи ухото ми.Липсва ми някакъв типичен звук. Гидът пояснява, че тук се пази тишина. Няма викане за  полети, те са заместени от достатъчно на брой екрани. Единствените съобщения са за извънредни промени в гейтовете. Ако се издирва закъснял пътник,  за това се грижат наземни стюарди.

Радиомълчанието е наложено с идеята на Hamad Airport пасажерите да се чувстват като у дома си. По същата причина в централната зала, която е нещо като гара разпределителна за всички посоки на света, се извисява огромно жълто мече. Смятах, че е временна украса, но вече няколко години грозноватата детска играчка продължава са стои с клюмналата си глава. Оказва се прескъпо произведение на изкуството от швейцарския скулптор Урс Фишер. Сестрата на емира на Катар го купила на търг в „Кристис” за… 6,8 млн. долара и го подарила на летището, та пътниците да почувстват уют чрез любимото меченце от детството си. То, обаче е високо 7 метра и тежи близо 20 тона.

Дизайнерски детски катерушки определено могат да бъдат сбъркани с модернистични инсталации, в които разпознаваш ту фигура на петел, ту чайник, ту въртележка.

Футуристично влакче, карано от компютър вместо шофьор, спестява на пасажерите 15 минути трамбоване до новия терминал. 

В новата част на летището може би вече е отворен музей на Qatar Airways, посветен на 20-годишнината от създаването на компанията. Той ще е там 3 месеца. После ще го настанят в една от по-старите сгради.

Ще добавя, че в името на туристопотока, катарските власти са заменили трудните за вадене визи с 90-часови безплатни разрешения за престой, което прави „мръдването“ до столицата на Катар с безплатните туровете от летището, или самостоятелно с автобус или с такси на собствен ход, доста по-безболезнено.

Страната определено не е място, за където да заминеш с туристическа цел. Затова хората се опитват да си напълнят хотелите като предлагат съответстващ на репутацията на държавата лукс.

Местните музеи на леката промишленост – моловете предлагат какви ли не архитектурни чудеса, но аз се впечатлявам повече от пазари и само отбелязвам ледената пързалка в огромния Сити Доха мол на път за тържището за арабски жребци, камили и ловни соколи. Дай ми на мен досег с животинка и ми гледай сеира. Бая късно е вече и чифтокопитните са прибрани в оборите си.

Компенсира ме старият Сук Уакиф (сук е пазар, а Уакиф е английският прочит на познатото ни от турското робство вакъф – недвижим имот за религиозни или благотворителни цели).