Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Аз ще бъда с чудна рокля, принтирах я сама

Технологиите променят радикално формата и предназначението на дрехите ни

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Модната индустрия е от онези, които ковид кризата ще промени радикално. В пред-ковид света глобалната модна индустрия произвеждаше около 150 милиарда артикула годишно, цифра далеч надхвърляща потребностите на световното население от облекло.

Днес големите модни марки намаляват броя на физическите магазини и се пренастройват към онлайн продажби, но целият сектор е в застой. Хората са тревожни и по-малко склонни да харчат за дрехи, които да носят един сезон.

Какъв път ще поеме индустрията – една от най-замърсяващите – след кризата.

Да се надяваме, че е невъзможно връщане към безконтролната свръхпродукция, струваща замърсяване на природата и трудова експлоатация за хиляди хора по света.

Оказва се, че технологичните иновации отварят нови пътеки, по които да дефилира модата.

Онова, за което довчера смятахме за научна фантастика, вече е измислено: умно облекло със сензори за топло и студено, което се нагажда според тялото ни, дрехи от рециклирани портокалови кори и млечни протеини. Рокли "отпечатани" на 3D принтер.

Военнопромишленият комплекс и гейминг индустрията са основният генератор на иновации, които модата бърза да преведе на езика на всекидневието и да превърне бъдещето в част от днешния ден.

Дрехите, които уголемяват или свиват части от анатомията ни по наша команда, вече са създадени, а също и онези, които улавят промените в климата и атмосферното влияние и реагират, за да ни предпазят или алармират, ако сме в беда.

Какво още  ни очаква на модния хоризнот - чуйте разговора на Росица Панайотова с Мария Ушерова, състоял се в предаването "Лабиринти на познанието".


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Връх Безбог в Пирин

С Бог на връх Безбог

Нашата страна се гордее с много планински върхове, които крият мистерии на повече от 2000 метра надморска височина. Един от тях е Безбог, част от загадките на който разгадава предаването „Безбог и планинските спасители“ . Как и защо не на шега хората от Планинската спасителна служба, която съществува в този район на Пирин още от 1933 г. са решили да..

публикувано на 03.08.20 в 15:08
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Къдроглавият пеликан

Златните криле в резервата „Сребърна“

В своето предаване от поредицата „Природните резервати на България“ Елена Кортел ни повежда към северната ни речна граница, където в близост до река Дунав царуват много уникални биологични видове, за които ни припомня краткият вариант на днешната Радиоенциклопедия. Сред тях е и превърналият се в емблема на резервата „Сребърна“ къдроглав пеликан, прославил..

публикувано на 29.07.20 в 14:20

Колкото по-цветно, толкова по-сиво

Парадокс? Ни най-малко. Достатъчно е да погледнем малко по-отдалеч съвременните градове. Многоцветните сгради, допълнително нашарени   с безброй реклами и пъстри витрини, създават общо впечатление за сивота. Цветовете са ключов елемент в архитектурата, с кои свои характеристики – чуйте в поредицата на „Радиоенциклопедия“  „Цветно, по-цветно…..

публикувано на 28.07.20 в 16:24
Крепостта Землънград се намира на десния бряг на р. Струма

Земенският пролом и манастир

Поредната от нашите „Приказки за скали и вода“ с автор Роза Дамянова в джобен формат ни отвежда към предаването „Земенския пролом и манастир“ – район, определен от Константин Иречек в книгата му „Пътувания към България“ като „най-красивият кът на Балканския полуостров“. Защо? – отговорът се крие в краткия откъс от предаването. А какво общо има тази..

публикувано на 27.07.20 в 16:20