Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Аудиоклиматът на романа „Климати“

Снимка: Даниела Манолова

Да превърнеш едно толкова емоционално наситено и психологически изпипано повествование в аудио е предизвикателство не само за конструкцията, сложността на драматургичните линии и плътността на характерите, но и напрегнат тест за постигане на онази уникална чувствена, чувствителна и същевременно пластична атмосфера, за която Андре Мороа използва думата климат, и която преминава естествено в странното на пръв поглед множествено число климати.

В усета и въображението на Илия Добрев аудио климатът на „Климати“ се е оформил като прецизно, деликатно, увличащо, хипнотично звуково творение, като течението на река, в която хем можеш да проследиш различни потоци, хем да се насладиш на дълбочината и общата мощна увличаща енергия.

Издаден за първи път през 1928 година, романът „Климати“ донася световна известност на Андре Мороа (1885-1967), един от най-многостранни френски автори, спечелил широко известност и като биограф, историк и прозаик, чийто морализъм в съчетание с изключително точно психологическо наблюдение провокират литературните критици да го сравняват с Толстой.

Ефектно можем да опростим сюжета на „Климати“ в три думи и три цифри: един мъж, две сватби, два провала. Но зад това схематично сензационно натруфено обобщение се вихри история, която неразкрасената истина за човешката природа в съчетание с романтичната представа за любовта превръщат в стремителна вихрушка от щастие и трагедия. 

Още един ключ към аудиотворението „Климати“: 

Афористичната философия на книгата е неподвластна на времето, New York Times

Участват: Нина Стамова, Георги Кадурин, Мая Бабурска, Параскева Джукелова, Елена Райнова, Гергана Кадиева и Илия Добрев.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Дългият път на деня към нощта" от Юджийн О'Нийл в четири части по програма "Христо Ботев"

Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...

публикувано на 31.01.25 в 08:00

In Memoriam: Валя Бояджиева

Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..

публикувано на 28.01.25 в 15:48
Колаж: Теодор Иванов

За да се роди, поетът трябва няколко пъти да умре – Жан Кокто

Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..

публикувано на 24.01.25 в 08:00

Премиера на "Монетата" в Радиотеатър

Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..

публикувано на 15.01.25 в 16:35

Антиутопията "Восъчко" в ефира на "Христо Ботев"

Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..

публикувано на 01.11.24 в 16:15