С ретроспективна изложба на Йордан Вампоров Националната художествена академия отбелязва 80-годишнината на художника и отдава почит на ателието на големия българки скулптор Любомир Далчев в галерия „Академия“.
Инициатор и куратор на впечатляващата експозиция е още едно водещо име в европейското изкуство – проф. Васил Симитчиев, който от дълги години живее и твори в Швеция.
И Йордан Вампоров, и проф. Васил Симитчиев са възпитаници на проф. Любомир Далчев и започват творческия си път от неговото ателие в Художествената академия в София. Именно там се пробужда и техният ентусиазъм и желание за излизане от рамките на унищожителния академизъм.
Изложбата на Йордан Вампоров е единствената му самостоятелна изява в галерийна среда в България. Тя показва документална фотография от ателието на Далчев, живопис (с която Вампоров се занимава през 50-те), по-късните му търсения в скулптурата, снимки на монументалните му реализации. Впечатляващи са творбите от творческата зрелост на автора, която съвпада с годините около политическата промяна у нас.
Освен осъществените проекти в архитектурна или градска среда, много малко са запазените произведения на Йордан Вампоров. През 70-те и 80-те години този автор може да се похвали с ред монументални реализации на публични места и обществени сгради – в „Родопски драматичен театър“ в Смолян, хотел „Мадара“ в Шумен, зала „Септември“ в Благоевград и др. В същото време той няма участия в т.нар. ОХИ (Общи художествени изложби).
„Йордан Вамроров все още е една неизвестна величина в съвременното ни изкуство. Все още творчеството му остава незабелязано от колегията и е недостъпно за критиката. Преди всичко, причината за това е неговата скромност и самокритичност, но, и не на последно място, скептицизмът на бившия художествен съвет при СБХ, който неведнъж, с вяли непрофесионални мотивировки е отхвърлял едни от най-силните му проекти, а и също така, недопускането му до общи художествени изложби. Тези обстоятелства причиниха унищожаването или изчезването на негови произведения, които, смело мога да твърдя, сочеха преврат и бяха принос за едно изкуство на концептуална основа. Лишен от възможност да излага у нас, а и поради несъгласието му с налагани изисквания, у него липсваше желание за подобни изяви. В замяна на това, участието му в международни симпозиуми и проекти на Запад не остана незабелязано“, казва кураторът на изложбата проф. Васил Симитчиев.
Ето и какво споделя за експозицията изкуствоведът проф. Свилен Стефанов:
„Подобни творчески фигури като Йордан Вампоров са изключително ценни, защото са гранични феномени. Те са преживели ментални трансформации, които никой западноевропеец не би могъл да си представи през втората половина на ХХ век. Подобни хора понякога изнасят на гърба си цял „преходен период“, вадейки българското изкуство от неговата котловинна уседналост и показвайки на „свои“ и „чужди“ нещо, което може и да не е авангардно, но говори на езика на съвременността. Затова специално бих си позволил да насоча вниманието на колегията и широката публика и към инсталациите, в които Йордан Вампоров използва дърво, метал, въглища, павета... Това е и неговия същностен принос към нашето ново летоброене в изкуството. Аз поне още вярвам, че съществува такова, а Вампоров е един от неговите създатели. Нищо, че не е участвал в „Общи художествени изложби“.
Изложбата ще продължи в галерия „Академия“ до 26 юли 2020 година.
В редакция "Хумор и сатира" традиционно сме против шаблоните, чупим ги непрестанно, но не ги изхвърляме, че може да потрябват. Тази неделя след новините в 18 това изглежда така: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос". - "Истинските новини" – жителите на Канарските острови се бунтуват срещу туристите,..
В навечерието на Международния ден на танца "Артефир" запознава слушателите с една вълнуваща новина от звездната карта на световния балет. Примабалерината Анелия Димитрова и солистът Ивайло Янев на Балета на Държавна опера - Стара Загора участват в 12-ия Танцов фестивал "Екселсиор" в Сиена , под артистичното ръководство на маестро Марко..
Един артистичен проект, в който пластики и картини оживяват чрез танц. Състоя се премиерата на второто издание на изложбата " Виртуални тела 2.0" в галерия "Квадрат 500" – виртуална, интерактивна експозиция, която е съвместен проект на танцова компания "Хетероподи" и Националната галерия. В "Артефир" Росен Михайлов , главен хореограф на..
"Списание "Но поезия" излиза отново и за кратко след неколкогодишна пауза. Това е летният брой за 2024 г. Книжка 9 за големите неща." Това четем от името на "Но редакция"-та на списанието. Петя Хайнрих пише в редакторския си текст: "За този брой пожелахме българските поети да ни изпращат текстове, засягащи голямото. Гранд, мега, гига, хипер, супер..
По случай Световния ден на книгата и авторското право (23 април) Асоциация "Българска книга" връчи за двадесети пореден път наградата "Рицар на книгата" . Наградата е знак на признание за усилията, свързани с насърчаването на четенето и популяризирането на книгата. Отличието получават личности и организации, обобщени в четири категории – за..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg