Спомен за Джени Линд – шведския славей

На легендарната певица от края на миналия век, шведката Джени Линд, е посветено предаването „Музик мания“ на 19 август от 14.30 часа от международния музикален обмен. Един от дните на Фестивала на Балтийско море, който се провежда в Швеция, беше посветен на певицата, прославила страната си по света. Тази година се навършват 200 години от рождението ѝ. Началото на концерта е много емоционално и подготвено от Яна Ветергрен. Ето и почти цялото изказване:

„На запад в Съединените щати, по пътя между Сан Франциско и Националния парк „Ел Дорадо“, се намира старата минна общност Джени Линд, близо до езерото Хоган. На 450 мили на север стадо мускусни бикове пасат на тревистите поляни на остров Джени Линд в Канада в Северния ледовит океан. В друга част на света дим и пара се издигат от величествения локомотив, наречен Джени Линд, който се движи по историческата железопътна линия в Англия.

Но коя беше Джени Линд, шведският славей? През 1820 г. се ражда Йохана Мария Линд, една от най-големите шведски звезди. Трудно е наистина да разберем колко идолизирана беше тази млада певица. Тя беше едва на 29 години, когато се оттегли от оперната сцена, като постигна огромна международна слава през петте години, след дебюта си в Берлин през 1844 г. Джени Линд е записана като студентка в Кралската опера, когато е била на девет години, пет години по-млада от минималната възраст за записване. Тя била по нейни думи „малко, грозно, плахо, невзрачно момиченце с широк нос и закъснял растеж“. Но тя можеше да пее както никой друг и дебютът ѝ като Агата от „Вълшебният стрелец“ на 17 години отнема дъха на публиката. Тя имаше невероятен усет, уникален глас, изумителни колоратури и диминуендо, който се губеше в небитието. Тя имаше изключително присъствие не само на сцената, но и в живота. Но тя също имаше и сценична треска преди изпълненията и можеше да бъде сърдита и нелюбезна към хората около нея. Година след последното си оперно представление тя тръгна на турне в Америка, което остави своя отпечатък по света до степен, че името ѝ все още е разпознато почти 200 години по-късно. При пристигането ѝ в Ню Йорк я посрещнаха 30 000 възхитени почитатели, които я отрупаха с каскада от цветя. Легендарният предприемач П. Т. Барнъм, продаде билети за концертите ѝ на търг и дълбоко религиозната Джени Линд дари почти целия си невъобразим доход за благотворителност след турнето.

Но какво значение има Джени Линд за нас днес? Само блестяща фантазия или лице върху банкнота е тя, или може ли тя да отвори вратата към свещените стаи на изкуството дори и за нас? Преди 200-годишнината от рождението на Джени Линд през 2020 г. Шведската телевизия и Симфоничният оркестър на Шведското радио ще изследват нейния живот и кариера в документален филм, както и в този концерт с най-ярките фрагменти от великолепния ѝ репертоар“.

За нейното честване са поканени две от днешните шведски оперни звезди: Елин Ромбо, която получи стипендията на Джени Линд през 1999 г., и Ани Тернстрем, миналогодишната победителка в конкурса „Млади артисти“. В концерта участват хорът и оркестърът на Шведското радио с диригент Еван Роджистър. В програмата са включени творби от Вебер, Менделсон, Белини, Григ, Флотов и Моцарт.


Образът на Джени Линд е на банкнотата от 50 крони, които са действали до 2006 г. (Тук ще вметна, че колегите от Шведското радио я наричат Йени). Джени Линд била една от най-известните оперни певици на XIX век. Наричали я „шведския славей“ и „гордостта на нацията“, а концертите ѝ в чужбина се споменавали като „благословия от Бога“. Въпреки успеха и славата си Джени имала добро сърце и кротък характер. Тя давала почти цялата си печалба на бедните, правила дарения за благотворителност и култура. Певицата гледала на таланта си като на дар от Бога и се разпореждала с него по съответния начин. Харнс Кристиан Андерсен казвал за Линд „когато я чуваш как пее, ставаш почтен човек“. Тя била единствената негова любов, която го вдъхновила да напише най-известните си приказки „Под стълба“, „Ангелът“ и „Славеят“. Той пише: „Никоя книга или личност не са оказали по-облагородяващо влияние върху мен, като поет, отколкото Джени Линд. За мен тя откри светилището на изкуството“. Биографът Карол Росен смята, че след като Линд отхвърлила ухажванията на Ханс, който бил с четиринадесет години по-стар от нея, той я представя като Снежната кралица с ледено сърце. В своята автобиография „Приказката на моя живот“ Андерсен пише, че при първата им среща с Линд певицата му се сторила съвсем обикновена – до такава степен, че той скоро я забравил. Но писателят послъгва. Младата красавица му направила толкова силно впечатление, че той не могъл да спре да мисли за нея чак до следващата им среща, състояла се цели три години по-късно.

Линд е дъщеря на библиотекар и учителка. Случайно я чула да пее прислужница на шведската балерина Фредерика Лундберг, която веднага проявила интерес към таланта на деветгодишното дете и я изпратила в актьорската школа на Кралския драматичен театър. През 1838 г. Дебютирала като Агата от „Вълшебният стрелец“ на Вебер в Кралската опера в Стокхолм. Имала и известни вокални проблеми, но прочутият тенор Мануел Гарсия, брат на суперзвездите Мария Малибран и Полин Виардо, ѝ помогнал да се справи с проблемите си. Възхитен от гласа ѝ, Майербер организирал прослушване в Парижката опера, но там я отхвърлили. След като станала известна и търсена певица, тя отказвала покани да пее в Парижката опера. След като завладява сърцата на публиката в Европа, на 29 години тя се отказва от кариерата си.

Джени Линд заминава за Америка по покана на П. Т. Барнъм, който организира 93 концерта с нейно участие, а след като прекратява договора с него, изнася и още няколко самостоятелно. Тя пее в Ню Йорк, в Куба, в много от южните щати и в Канада. В турнето я придружава като пианист, аранжор и диригент Бенедикт, който обаче се отказва от пътуването и се завръща в Англия. За да го замести, Джени кани Ото Голдшмид. Това турне ѝ носи приход от над 350 000 долара, с които тя създава фонд за създаването свободни школи в Швеция.

През 1852 г. се омъжва за Ото Голдшмид. Двамата се връщат в Европа. Те живеят първо в Дрезден, а от 1855 г. в Англия. Имат три деца – Ото, роден през 1853 г., Джени, родена през 1857 г., и Ернест, роден през 1861 г. Въпреки че отказва всички молби да се появи в опера след завръщането си в Европа, Линд продължи да се изявява в концертната зала. През 1856 г. по покана на Филхармоничното дружество, тя пее сопрановата партия в първото английско изпълнение на кантата „Раят и Пери“ от Роберт Шуман. През 1866 г. изнася концерт с Артър Съливан в зала „Сейнт Джеймс“. „The Times“ съобщава, че „в този глас все още има магия... най-съвършеното пеене – перфектно изразяване и вокализация... Нищо по-ангажиращо, нищо по-сериозно, нищо по-драматично не може да се представи“. В Дюселдорф през януари 1870 г. тя пее в ораторията „Рут“, написана от съпруга ѝ. Когато Голдшмид създава хор „Бах“ през 1875 г., Линд обучава сопраните. Концертите ѝ намаляват по честота, докато не се оттегли от пеенето през 1883 г. През 1882 г. е назначена за професор по пеене в новосъздадения Кралски музикален колеж. Тя вярваше във всестранното музикално обучение за своите ученици, настоявайки, че в допълнение към тяхното вокално обучение, те трябва да учат солфеж, пиано, хармония, дикция, сценично движение и поне един чужд език.

За нея Джакомо Mайербер пише партията на Виелка от операта „Лагер в Силезия“, представена през 1844 г. в Берлин, но не тя пее на премиерата. И Верди е запленен от гласа ѝ и създава за нея ролята на Амелия от „Разбойници“. През 1847 тя за първи път пее в Лондон в „Роберт дявола“ на Майербер, а според критиците „Градът полудява по шведския славей“. „Ние сме имали често вълнението да изживеем „дебютна нощ“, но можем спокойно да кажем, и нашето мнение ще бъде подкрепено от няколко стотици поданици на нейно величество, че никога не сме били свидетели на такава сцена на възторг, каквато е била показана снощи на по повод дебюта на мадмоазел Джени Линд като Алиса в италианска версия на „Роберт дяволът“. За много от ролите тя сама пише каденците си, съобразявайки се с огромния си диапазон. Последната ѝ изява в оперен спектакъл е през 1849 отново в „Роберт дявола“.

Освен Андерсен безумно влюбен в Джени бил Феликс Менделсон. Той искал двамата да заминат за Америка. Заплашвал, че ще се самоубие, но Джени била непреклонна. Изтерзаният композитор написал за нея концерта за цигулка в ми минор. След смъртта му Джени основала фонд на негово име, който предоставя стипендия „за приемане на ученици от всички нации и за насърчаване на музикалното им обучение“. Първият получател на стипендията на Менделсон е 14-годишният Артур Съливан, когото Линд насърчи в кариерата му. През 1896 г. съпругът на певицата оставил на съхранение в този фонд архива на Джени с условие да не бъде публикуван в следващите сто години. Но тези документи все още не са публикувани, което събужда гнева на изследователите на Менделсон.

Името на Джени Линд носят остров в Канада открит през 1839 г., локомотив, болница и др. Хотел и кръчма са кръстени на нея в Стария град на Хейстингс, Източен Съсекс. Област в Глазгоу е кръстена на нея. В Сътън, Лондон, кръчмата „Джени Линд“, до „Линд Роуд“, е преименувана на „Славеят“. В САЩ Джени Линд се наричат много улици на различни места в Охайо, Арканзас, Масачузетс, Калифорния, Пенсилвания, Ню Джърси. В колежа Аугустана, Рок Айлънд, освен студентско крило има и хор на нейно име. Има зала „Джени Линд“ в Американския исторически музей. Освен това има и супа, наречена на нейно име. Регистрация на Boeing 737-8JP на норвежките въздушни линии LN-DYG се казва „Джени Линд“ и има рисунка на Линд на опашката си.