В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример.
Така или иначе, факт е, че Петър Делян, синът на Гавраил-Радомир (поне според някои исторически източници, други твърдят иначе – че бил от неблагороден произход), е предаден и ослепен от Алусиан, сина на Иван-Владислав, също както неговият баща предава и убива Гавраил-Радомир.
Това е най-голямото българско въстание срещу ромейската власт, избухнало през 1040 година след замяната на натуралния данък с паричен. Първоначално въстаниците имат успехи, характерен е примерът с отмахването на двувластието – друг бунтовен предводител, Тихомир, е убит с камъни, след като Петър Делян убеждава неговите последователи да тръгнат с войските му. Въстанието е слабо осветено в историята, знае се, че Алусиан ослепява Делян, а през 1041 г. той бива разбит от викингски наемници на византийска служба, начело на които е бъдещият норвежки крал Харалд III.
Когато обаче историята не успява да бъде достатъчно убедителна и достоверна, но в помощ идва литературата. Докторът на историческите науки Бойко Беленски след дълги проучвания и ровене в източници създава историческия роман „Поличба“, където описва въстанието на Петър Делян. Макар и с жанр роман, трябва да се отбележи, че неговото писание е правдиво, използва особения български език на онова време, с архаични и диалектни думи – изобщо положен е труд, достоен за похвала.
Тъкмо тази е причината Бойко Беленски да е гост в „Премълчаната история“, където заедно с Благовеста Кенарова – литературен критик и историк, двамата представят фигурата на Петър Делян и в огледалото на историята, и в светлината на литературата. В разговора се включи и журналистът Величко Конакчиев.
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg