Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

БНР Новини
Снимка: архив

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример.
Така или иначе, факт е, че Петър Делян, синът на Гавраил-Радомир (поне според някои исторически източници, други твърдят иначе – че бил от неблагороден произход), е предаден и ослепен от Алусиан, сина на Иван-Владислав, също както неговият баща предава и убива Гавраил-Радомир.

Това е най-голямото българско въстание срещу ромейската власт, избухнало през 1040 година след замяната на натуралния данък с паричен. Първоначално въстаниците имат успехи, характерен е примерът с отмахването на двувластието – друг бунтовен предводител, Тихомир, е убит с камъни, след като Петър Делян убеждава неговите последователи да тръгнат с войските му. Въстанието е слабо осветено в историята, знае се, че Алусиан ослепява Делян, а през 1041 г. той бива разбит от викингски наемници на византийска служба, начело на които е бъдещият норвежки крал Харалд III.

Когато обаче историята не успява да бъде достатъчно убедителна и достоверна, но в помощ идва литературата. Докторът на историческите науки Бойко Беленски след дълги проучвания и ровене в източници създава историческия роман „Поличба“, където описва въстанието на Петър Делян. Макар и с жанр роман, трябва да се отбележи, че неговото писание е правдиво, използва особения български език на онова време, с архаични и диалектни думи – изобщо положен е труд, достоен за похвала.

Тъкмо тази е причината Бойко Беленски да е гост в „Премълчаната история“, където заедно с Благовеста Кенарова – литературен критик и историк, двамата представят фигурата на Петър Делян и в огледалото на историята, и в светлината на литературата. В разговора се включи и журналистът Величко Конакчиев.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Златната орда, 1369 г.

Златната орда – далечна и близка

Златната орда – държавното образувание, което се създава на бреговете на Волга след разпадането на голямата Монголска империя, ни се струва сякаш далечно и неотносимо към колизиите в българската история. Само обаче така ни се струва, тъй като, макар и на хиляди километри от Балканския полуостров, събитията там рефлектират и върху нас. Достатъчно..

публикувано на 28.10.20 в 17:26

За живота на хората със зрителни увреждания в Шумен

Наскоро екипът на „Познати и непознати“ гостува в Центъра за социална рехабилитация и интеграция на лица със зрителни увреждания в Шумен. Той се намира в центъра на града и е лесно достъпен. Ковид кризата повлия и върху неговата работа. На специалистите в него се наложи да променят подхода си и редица от своите дейности, за да могат да останат полезни на..

публикувано на 28.10.20 в 15:31

Срам и позор

Често чуваме тези думи и сами ги произнасяме. Те назовават едни от традиционните „регулатори“ на поведението и морала в общността, все още използвани като инструмент (за жалост) на възпитанието, тежко бреме за личността, която им е подвластна, но и механизъм за оцеляване в група. Какво разкрива етимологията за връзките между непосредствените усещания и..

публикувано на 27.10.20 в 16:20

Благотворителността като явление и начин живот

Замисляли ли сте се, уважаеми читатели/слушатели, защо трябва да говорим за благотворителността, преди да извършим доброто дело? Не, нали? Както не сте се замисляли, че е възможно, когато водени от ентусиазма и желанието да помогнем, понякога е възможно и да  вредим. За всичко това продължихме започнатия вече разговор с преподавателката в..

публикувано на 27.10.20 в 13:58

Биоразнообразие и климатични промени

Темата за климатичните промени, осмисляни в контекста на глобалното затопляне, напоследък все по-често се свързват не само с климатичните бежанци, топенето на ледниците и оцеляването на застрашени от повишаването на морското ниво популации от хора, живеещи в крайбрежни райони, но и с увеличаващият се брой на застрашените растителни и животински видове...

обновено на 22.10.20 в 18:37