Какво общество си представяме

Преди години попитали антроположката Маргарет Мийд какво смята за първи признак на цивилизация в една култура. Очаквало се Мийд да говори за рибни куки или глинени съдове, или камъни за смилане.

Мийд обаче – според една разпространена из мрежите версия – отговаря, че първият признак на цивилизация в древната култура е бедрена кост, която е била счупена и след това зараснала. И обяснява, че в животинското царство, ако си счупиш крака, умираш. Не можеш да бягаш от опасността, да стигнеш до реката за вода или да ловуваш храна. Вие сте месо за зверовете. За животното да оцелее след счупен крак е почти невъзможно.

Счупена бедрена кост, която е заздравяла, е доказателство, че някой е отделил време да остане с този, който е паднал, вързал е раната, пренесъл е човека на сигурно място и се е погрижил за него.

"Да помогнеш на някой друг да премине през трудности е мястото, където започва цивилизацията", казва Мийд.

Тази чудесна история е нещо като ядро на разговора какво общество искаме да изградим. Как искаме да се преизмислим в сегашната ситуация и по какъв начин искаме да излезем от нея – като общество на грижата или като общество на съревнованието?

Каква е ролята на образованието – какво трябва да бъде то и към кого да е насочено. 

Какво ни казват данните за подкрепящите и неподкрепящите протеста. Накъде да поемем и как да обединим поляризираните полюси в обща посока.

Разговор със социолозите Мила Минева и Стефан Георгиев.