Шансът на „Зана“ да прозвучи по „Христо Ботев“ в странен обеден час, в който десетилетия наред без прекъсване е звучало предаване, предаването за култура, е най-напред предизвикателство към чувството за ритъм. „Зана“ ще предизвика чувство на объркване, което може да прерастне и във враждебност. Вместо мелодиката на аналитично настроен водещ, размиваща се в спокойна илюстративна музикална среда, в „Зана“ нещата вървят с логиката на удари на секира. Хем приказка, хем - не, хем сакрален танц, хем – не, хем любов, хем - стихия.
В основата ѝ е повестта „Зана“ на Керана Ангелова, издадена през 1998. Корицата на първото издание послужи и за вдъхновение на нашия уеб постер.
Радиопроектът „Зана“ си поставя уникалната задача да инкорпорира две принципно противоречащи си плоскости - автентично и приказно - в едно аудио. Аудио автентична е картината на мястото и времето, на историческите събития и възстановката на бита и ритуалите, автентичен е и диалектът, обаче в същото време ние разказваме страшна приказка. „Зана“ е първото радио постановка на Биляна Петрова и е прекрасно, когато дебютант в аудиото със свободно от граници въображение и вещи аудио режисьори се впуснат в напрегнатото приключение на радио творенето, където всяка форма е съдържание, така че, внимателно!
След тази кратка презентация, която наблегна на нестандартното и сюрпризиращото, да припомним: „Зана“ е последният във времето международен успех на българския радиотеатър и радиодраматургия. След поредица заглавия на изключителни постижения като „Цитаделата“, „Атолът“, „В долината на смъртната сянка: Иван“, „Mama- мама, tata- татко, история с деца на заден план“, „Апокриф или наивистични сънища“, „Един по-дълъг път до полето на боя“ „Зана“ стана Четвъртата THE BEST радиодрама в Европа през 2016.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg