Уъркшоп за младежи на възраст между 13 и 20-годишна възраст с поета и журналист Димитър Кенаров ще се проведе от 4 до 6 септември тази година в София. Всички участници ще получат обучителни материали и сертификати, издадени от Фондация "Елизабет Костова".
Димитър Кенаров е убеден, че природата не заслужава клишета: "В този курс, предназначен за ученици от гимназиите, ще се опитаме да пишем за природата по нов начин. Какво е природа? Как да я обясним? Как да я опазим? Ще се запознаем с есета на български и чуждестранни автори и ще обсъдим как всеки от тях успява (или не успява) да пресъздаде околната среда. След което ще излезем от класната стая и ще се гмурнем самите ние сред природата – в градски паркови пространства и зоологическата градина – за да напишем собствени текстове за преживяванията си и да ги обсъдим със съучениците си. Ще се опитаме да намерим думите за природата, които ни липсват."
Ето какво пише Димитър Кенаров за творческата работилница по нехудожествена литература и есе, организирана от фондация „Елизабет Костова“: „Природата често ни оставя без дъх... и без думи. Любуваме се на пъстри цветя, обичаме да ядем сочни ябълки, разхождаме се из светли широколистни гори и по диви планински пътеки, птичата песен разтуптява сърцата ни, ромонът на потоците ни успокоява, слушаме с трепет прибоя на разгневените морски вълни, галим нежно кучето или котката вкъщи, възхищаваме се и на животните в зоопарка или пък се ужасяваме от тях, седим на тревата в градския парк и мечтаем, гледаме алените залези привечер и как небето постепенно потъмнява. Хубаво е, да. Красиво. Приятно. Но не знам какво друго да кажем. Как да го кажем. Толкова е величествена природата, но в главите ни се раждат само изтъркани клишета, бледи думи. Пъстри цветя. Сочни ябълки. Алени залези. „Величествена природа“ — казваме. „Останах без дъх.“
Но природата не заслужава клишета. Разнообразието на пейзажи, на растения и животни около нас, заслужава и разнообразни думи, разнообразни форми. Природата е винаги оригинална, всеки път различна по свой си начин, въпреки на пръв поглед повтарящите се сезони. И затова ние – всеки от нас толкова различен, оригинален – ѝ дължим същото."
"Вие – в Българското национално радио – имате мисия. Искам да ви пожелая здраве и да не губите смисъл . Много сте важни!" – Това пожела а ктрисата Марта Вачкова в "Нашият ден" по повод рождения ден на радиото. " Радвам се да съм с вас в този празничен ден . Вие ме усмихнахте и разплакахте с любимата ми песен в изпълнение на баща ми. Върнахте ме в едни..
Културното наследство на БНР и пазителите и търсачите на звукови съкровища. Кин Стоянов, журналист и създател на екип „Инфохолици“ – за историите, хората и откритията в работата с наследството на Златния фонд: "Честит празник! Нека всички да сме много горди с този рожден на най-големия културен институт в България . Защото Българското национално..
Чавдар Ценов е сред най-добрите ни съвременни писатели, отличен е с престижни награди, автор е на разкази и романи. Наскоро той издаде представителен том, в който са събрани негови разкази от началото на творческия му път през 1975-а, та до 2015 година. Съставител на сборника е рано отишлата си Нина Иванова, която в своя предговор към сборника..
Когато в края на 19 в. в София започва да се движи омнибусът, столичани бързо оценили неговите възможности. С този елегантен многоместен закрит фургон, теглен от коне, е можело да се пътува по вече утвърдени постоянни линии – от площад „Св. Неделя“, тогава „Гурковски“, до Горна баня, Княжево и до железопътната гара. Още от първите дни на появата на..
Всяка книга с поезия на Цочо Бояджиев има своето вътрешно огнище, централна точка, носеща колона, върху която лежи капителът на думите. В последната му книга „Кухата сърцевина на живота“ това е цикълът „Рондо“. Дванадесет фрагмента, придържащи се към поетическата традиция на рондо, наситени с преплитащи се емоционална напрегнатост и духовна..
Почитатели от цял свят на философа, поет и суфи-мистик Джелал ал дин Руми се събират в турския град Коня всяка година през декември да празнуват смъртта му...
Класацията на Университета Станфорд, която проследява работата на над 160 хил. учени от целия свят, отличи сред първите 2% – 12 учени от Софийския..
Всяка книга с поезия на Цочо Бояджиев има своето вътрешно огнище, централна точка, носеща колона, върху която лежи капителът на думите. В последната му..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg