Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Карантина в открито море

Ошрат Котлер
Снимка: Личен профил Фейсбук

Казват, че най-сигурният начин да се предпазиш от Covid-19 е въобще да не излизаш от къщи. Много по-интересен вариант на карантина е избрала известната израелска телевизионна журналистка с български корени Ошрат Котлер. Тя и нейният партньор са наели катамаран и от края на юни плават между гръцките острови. За последната седмица на своето пътуване Ошрат Котлер е наела къща на най-високото място на един от йонийските острови. Според нея оттам като на длан се виждат всички останали острови. Ето какво разказва тя за любовта си за плаване под ветрила, за най-новото си гръцко пътешествие и за това как се пази от Covid-19:

"Не си ни представяйте като милионери. Нашият катамаран е платноходка, а не суперлуксозна яхта. Преди 4 години завърших капитански курсове за управление на малотонажен плавателен съд. Дори много от интервютата за телевизията, където работех, се водеха на борда на платноходка. Заедно с човека, с когото живеем заедно, решихме нашата карантина да е плаване в Гърция. И преди бяхме пътешествали под ветрила край бреговете на Израел и много в Гърция. Решихме, че най-добре ще се предпазим от коронавируса, като се качим на катамаран. 2 месеца изкарахме далеч от всички – в морето. Наехме си в Пирея лодката. Докато плавахме сред Арго-Саронския архипелаг – край Атина, не срещнахме друг плавателен съд, дори рибарска лодка. В Гърция цареше строга карантина и сама не знам как ни пуснаха да отплавахме. Имахме всички нужни продукти за една седмица на борда. Въведохме режим на строги икономии, защото не знаехме къде ще ни позволят да акостираме. 

Не се бяхме приготвили за такова пътуване. Миналата година снимахме документален филм за Спасението на българските евреи. Тогава си бях обещала, че ще наема къща в полите на някоя от високите български планини и месец ще покоряваме върхове. Но плановете ни не се сбъднаха. Започна Covid-19 с неговите изолации и условности. 

През юни не можехме да дойдем в България и отпътувахме за Гърция. И в Израел сме членове на яхтклуб. Всеки път когато поискаме да сме в чужбина, но служебно заети, в почивните си дни се качваме на платноходката си и се чувстваме в чужбина. Когато наехме катамарана, в морето нямаше нито гръцки, нито чуждестранни моряци. Усещането беше съвсем сюрреалистично. Чувствахме се като Колумб. Откривахме острови, които изглеждаха необитаеми, просто жителите бяха под карантина и нищо не можехме да си купим от тях, не можехме да заредим вода и ток. Чак когато стигнахме Коринтския провлак, на 2-3 дни срещахме друга платноходка, с хора, също така обичащи екстримното. От една страна, е хубаво да си сам сред морския безкрай, но е страшно. Представяхме си какво би се случило с нас, ако попаднем в окото на буря или имаме технически проблем. Наоколо няма кой да ти помогне. Просто защото няма никой. Но всички мина по най-добрия начин. За мен това е най-незабравимото ми плаване. Когато достигнахме до Йонийските острови, гръцките туристи започнаха да се мяркат. Заедно с тях, чак тогава открихме туристическия сезон в Йонийско море. Чак тогава открих Гърция, каквато познавам – с хора, таверни, платноходки, рибарски лодки. Единствено, всички спазват изискванията на местните власти. С маски са. В таверните и в ресторантите не държаха да сме с маски, но в суперите – да. Спазвахме социалната дистанция. Ние от началото на плаването водим корабен дневник. В него разказвам какво се е случило през изминалия ден, включително каква температура сме си измерили 3 пъти на ден. На никое пристанище не провериха дневника, но той съществува. Държим да сме изрядни.

Катамаранът ни е като къща. Там падат всички условности, включително и маските. 

По време на плаването край Йонийските острови вече имаше много яхтсмени, включително и български. Не знам дали като нас бяха си наели лодки, или бяха дошли със своите, но ги срещахме и на всяко пристанище. Някои бяха акостирали близо до нас и си общувахме. Питаха дали сме плавали в Черно море. Казахме, че се боим заради нрава му с внезапни бури. Те ни утешиха, че това са само легенди. Надяваме се да се решим и на черноморско плаване в бъдеще.

По време на това плаване завърших четвъртата си книга. Две от творбите ми са философски. Едната – е роман, към който има интерес българско издателство. Когато го преведат, ще имате повод за друг разговор с мен. Четвъртата ми книга разказва за плаване с катамаран. Не, не мислете, че е репортаж или пътепис за това плаване. По-голямата част е писана в Израел. По време на плаването и сега в Йонийската островна къща, довършвам и редактирам текста.

Нашето  плаване е своеобразно бягство от мерките за коронавирус в Израел. Знаех, че не са ефективни. В същото време са разсипия за икономиката. Предстоят нови вълни на вируса. И сега безработните са над половин милион. Не искам да си представя следващото лято…"



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Село Калояново – древно и младо

Село Калояново се намира на около 25 километра от областния град Пловдив и е общински център на общо 15 села. До 1934 година носи името Селджиково. Изборът на новото име е в чест на българския цар Калоян. Днес в селото живеят над 2500 човека. В периода VIII век преди Христа - V век след Христа земите около Калояново са част от територията на Древна..

публикувано на 06.07.24 в 13:05
Евгений Кънев

Евгений Кънев: Няма силни гласове в медиите, които да покажат абсурдите на ГЕРБ

"Интерсубективна реалност", която създават българските медии, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Живеем от доста време в тази "интерсубективна реалност" , която се изразява в това, че медиите поднасят темите, които диктуват дневния ред на страната по определен начин. Забелязваме, че важните неща за..

публикувано на 06.07.24 в 08:50
Владимир Шурупов

Владимир Шурупов: Искам единствено да ми дадат възможност да работя като лекар

Един случай на тежка бюрокрация в България или защо Владимир Шурупов, бежанец от Русия след началото на войната в Украйна, не може да приравни дипломата си за лекар у нас. Интервю с д-р Владимир Шурупов. Очакваме отговор от МЗ, към което изпратихме въпроси. Владимир Шурупов и семейството му минават през тежка и унизителна процедура, когато подават..

публикувано на 05.07.24 в 16:30
Снимката е илюстративна

Делба и присъдена издръжка

В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев, експерт по гражданско и административно право и дългогодишен консултант на предаването, отговаря на слушателски въпроси. Пенка Иванова от Враца пита: Ако има продажба на имот, който е част от делбената маса при извършване на делба, без участие на някой от наследниците, тя..

публикувано на 05.07.24 в 15:35
Снимката е илюстративна

Защитени ли са в България правата на хората с увреждания?

Защитени ли са в България правата на хората с увреждания? Има ли достатъчно достъпни автобуси на Централна автогара за лица с увреждания? Какво е становището на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез Министерство на транспорта и съобщенията. Казусът на Тодор Църев от София е казус на хиляди хора с увреждания и намалена подвижност...

обновено на 05.07.24 в 15:13