Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Истории в ефира:

Изложба на колекционерски кукли в Израел

Снимка: pixabay

Изложба на колекционерски кукли привлече мнозина от Израел. Над 200 експоната, най-старият, от които е от втората половина на 19-и век, показва развитието на изкуството да се правят кукли, с които момиченцата са си играли. Кореспондентите на БНР Феня и Искра Декало в Тел Авив се срещнаха с една от колекционерите – зъболекарката Естер Фрай – и записаха нейния разказ за куклите и любовта ѝ към тях:

"Мнозина ме питат не се ли страхувам да колекционирам кукли на хора, които вече са мъртви. Не мисля ли, че такива предмети могат да носят лошата енергия на бившите си притежатели. Винаги съм се смяла на подобни опасени. Но ми направи впечатление кукла, която се продаваше в интернет. Тя имаше уплашен, сърдит и дори малко злобен вид. Освен това сякаш се готвеше да се разплаче. Ние се познаваме, колекционерите на кукли в Израел. Никой не искаше да я купи. Дожаля ми. Позвъних на собственичката. Оказа се много стара бабичка, от аристократично семейство. Каза ми, че не иска след смъртта ѝ куклата да бъде изхвърлена. Въпреки че е от скъпите порцеланови кукли, ще ми я продаде евтино. Действително това е най-евтината кукла от цялата ми колекция. Веднага щом я взех, я почистих и я снимах. Поставих я на лавицата заедно с другите кукли. Месец по-късно видях, че трябва да ѝ подшия рокличката. След поправката отново я снимах. Сравних снимките. На втората – куклата сякаш имаше по-спокоен вид. След месец се наложи да снимам няколко кукли в шкафа ми, сред които и тази. Като разгледах снимките, имах чувството, че разпознавам полуусмивка на лицето ѝ. Сякаш съм осиновила сираче и то се чувства добре сред другите ми деца…

Започнах да събирам кукли от 5-годишна възраст. Някои са с мен през целия ми живот. В началото си играех с тях. Когато пораснах, започнах да колекционирам кукли “винтидж” и по-стари. Много чета и проучвам миналото на експонатите. Най-старата ми кукла е на 170 години. Купих я в Чехия, но тя е от немска фабрика. Отново от Чехия купих още две кукли. Едната е от евтиното, следвоенно производство. Има само глава. Дрехите и ръцете са от плат.

Малка порцеланова кукла забелязах на базара недалеч от лагера Терезинщайн. Щях да я отмина, но забелязах, че на врата ѝ е нарисувана с химически молив миниатюрна звезда на Давид. Може би собственичката ѝ е загинала, а куклата още е на този свят.

Емоционално, най-много ценя няколкото кукли от Петербург. Едната ми подари моя съседка, тук в Израел, и тя като мен е преселничка от Петербург. Наследила я е от леля си. Тя доживя до 106 години. С родителите си са бягали след Революцията. Възрастните са взели неща от първа необходимост. Дъщеричката  – само куклата си. Тя е малка и може да се скрие под детско палто. Били са най-наред във Франция, а после тук. Винаги куклата е била с нея. Когато я получих, направих справка. От много ценна, малка серия на Петербургската фабрика е. И още две кукли петербургчанки имам. Отново семейство, което бяга от революцията. Оставят ценности в тайник. Десетилетия не могат да се върнат. След перестройката границите се отварят. Наследниците им идват като туристи. Квартирата им е превърната в комуналка. Успяват да убедят един от обитателите да им даде стая под наем. След това откриват тайника. Банкнотите, скрити там, вече са хартийки. Единствените ценни неща са кръщелната риза на дете от семейството и малка кукла. Купих и двете. Кръщелната риза е облечена на една от големите ми кукли. Рокличката на намерената в тайника кукла се е повредила и уших нова с плат от епохата.

Много мога да разказвам за моите кукли. Само дъщерите ми не ги обичат. По-точно очите на старите кукли са рисувани с фосфоресциращи бои. Като бяха малки, вечер само тичешком минаваха през хола. Имаха чувство, че куклите ги следят. Единствено обичат една кукла с човешки ръст. Тя има толкова съпричастна физиономия, че когато искам някой да ми каже цялата истина, го настанявам срещу нея. И има ефект…"


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Феникс Върбанов с изложба в галерия "Стубел"

За първи път Феникс Върбанов представя изкуството си в галерия "Стубел". Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и често казва, че е дар от Бога да бъде посредник между три култури. Българската, китайската и френската култура са дълбоко вкоренени в същността на този артист – с родители прочутия Марин Върбанов и майка Сун Хуай Куей...

публикувано на 18.04.24 в 18:00

Або представя втората си книга с разкази

За първата си книга "Поводи за връщане" Або беше написал: "Имал съм късмета да живея на четири континента и да обиколя над 40 държави, преди да стана на 27 години. Живял съм в Пекин, Арекипа, Финикс, Манчестър, Лондон, Самоков, София – в разбъркан ред. Обичам да се запознавам с нови култури, да научавам езиците им и да чета литературата им в оригинал...

публикувано на 18.04.24 в 16:35
Подготовката на българския
павилион във Венеция

60-ото юбилейно издание на Венецианското биенале

На 19 април в 17.00 часа в зала "Тициан" (Sala Tiziano) е официалното откриване на Българския павилион на 60-то юбилейно издание на Венецианското биенале. Най-важният форум за съвременно изкуство в света ще се проведе от 20 април до 24 ноември 2024 г. и ще представи националните проекти на 331 артисти от различни държави. "Чужденци навсякъде" е..

публикувано на 18.04.24 в 16:15

По стъпките на творците в "Кварталът на писателите"

Нов пътеводител ни разхожда из "Кварталът на писателите", за да опознаем някои от най-забележителните ни творци, но и една по-лична София. Той включва подробна информация за 50 обекта, свързани с литературното минало на столицата от периода между Освобождението и края на Втората световна война. Сред тях са десетки домове и временни квартири на известни..

публикувано на 18.04.24 в 11:58

Езикът – граница и безграничност

За границите на грамотността, на превода, на културните търсения през езика – разговор в "Нашият ден" с доц. д-р Ани Бурова , литературен историк, критик, теоретик и специалист по превода, и доц. д-р Дария Карапеткова , преводач, преподавател и теоретик на превода. За доц. Бурова, която преподава чешки език и бохемистика в рамките на..

публикувано на 18.04.24 в 10:44