Всяка година на 17 септември думите на апостол Павел до коринтяните си проправят път към душите на хората. Във времето, в което живеем – и към страниците им във Фейсбук, но не това е важното.
Важното е, че не често, не в повечето случаи, а винаги накрая „остават тия трите: вяра, надежда и любов, но най-голямата от тях е любовта“.
Затова, ден след като почетохме тия трите, в „Какво се случва“ се обърнахме отново към любовта, но тази, която София – градът, столицата, културното и духовно средище – буди в нас.
Кое прави София това, което е днес? Миналото ѝ, което за някои някога е било настояще? Архитектурата ѝ, през която прозират лицата и житейските тегоби и радости на хората, съградили града? Улиците ѝ, по които са минавали и ще продължават да минават софиянци и жителите на столицата? Миризмата ѝ, която е съвкупност от всичко поискано, захвърлено, преглътнато и отново поело по своя път? Цветовете ѝ, които понякога са много, а в други случаи изобщо ги няма? Хората, които са като плът от плътта ѝ, дишат и живеят с нея? Или ритъмът ѝ, който събира всичко това, та и още, в една палитра от емоции, чувства, опит за съществуване и простичък стремеж за оцеляване?
Отговора потърсихме в погледа на хората, които са отдали времето, таланта и идеите си на София. Това, което сега наричаме модерен начин на изразяване, един ден може да бъде просто отживелица. С днешна дата обаче платформи, в които можем да открием рамо до рамо стария и съвременен облик на София, представен през фотографии, истории, лица, детайли и градски обиколки, са езикът на времето. На него говорят Виктор Топалов, създателят на „Бохемска София“, Вихрен Георгиев, който търси, намира и заснема „People of Sofia“, и човекът зад „Етюд-и-те на София“ – Иван Шишиев. От тях в звуковия файл можете да чуете с какви очи гледаме София днес.
В редакция "Хумор и сатира" посрещаме всяка следваща година с надежда за нещо по-добро и тази година отново не изневерихме на привичката си. Но надеждата си е надежда, а предаванията са по график и в неделя веднага след новините в 18 часа ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос" по..
Преди близо 15 години Институтът за съвременно изкуство в София започна своята поредица от коледни изложби по идея на Яра Бубнова. От самото начало те се организират под мотото "Музейни сувенири от несъществуващия музей за съвременно изкуство в България" – и то продължава да е все така валидно и досега. Макар всяка година концепцията, кураторите..
Краят на една година и началото на следващата обикновено е повод за припомняне на по-важното, случило се през нея, и очакванията за новата. Каква беше изминалата 2024 в областта на визуалните изкуства? Кои изложби ще останат в паметта на зрителите и на специалистите? Има ли нови тенденции в работата на българските художници и в политиката..
В първите дни на Новата 2025 година можем да останем още малко в атмосферата на отминаващите празници със специалното коледно издание на спектакъла "Да оцелееш по Коледа". Представлението е stand up комедийно шоу на актрисата Здрава Каменова, с участието на Павел Терзийски. "Събрах няколко истории, повечето истински, около суетенето с подаръци,..
Радина Димитрова е синолог, преводач на китайска литература, професор по китайски език и китайско-испански превод от Автономния национален университет на Мексико. Живее в Мексико сити. Превежда предимно поезия от класически и съвременен китайски на испански, от испански на български. Сред авторите, които е превела, са Бей Дао, Бай Дзюи, Лан Лан, Ян..
В първите дни на Новата 2025 година можем да останем още малко в атмосферата на отминаващите празници със специалното коледно издание на спектакъла "Да..
Радина Димитрова е синолог, преводач на китайска литература, професор по китайски език и китайско-испански превод от Автономния национален университет на..
Краят на една година и началото на следващата обикновено е повод за припомняне на по-важното, случило се през нея, и очакванията за новата. Каква беше..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg