Всяка година на 17 септември думите на апостол Павел до коринтяните си проправят път към душите на хората. Във времето, в което живеем – и към страниците им във Фейсбук, но не това е важното.
Важното е, че не често, не в повечето случаи, а винаги накрая „остават тия трите: вяра, надежда и любов, но най-голямата от тях е любовта“.
Затова, ден след като почетохме тия трите, в „Какво се случва“ се обърнахме отново към любовта, но тази, която София – градът, столицата, културното и духовно средище – буди в нас.
Кое прави София това, което е днес? Миналото ѝ, което за някои някога е било настояще? Архитектурата ѝ, през която прозират лицата и житейските тегоби и радости на хората, съградили града? Улиците ѝ, по които са минавали и ще продължават да минават софиянци и жителите на столицата? Миризмата ѝ, която е съвкупност от всичко поискано, захвърлено, преглътнато и отново поело по своя път? Цветовете ѝ, които понякога са много, а в други случаи изобщо ги няма? Хората, които са като плът от плътта ѝ, дишат и живеят с нея? Или ритъмът ѝ, който събира всичко това, та и още, в една палитра от емоции, чувства, опит за съществуване и простичък стремеж за оцеляване?
Отговора потърсихме в погледа на хората, които са отдали времето, таланта и идеите си на София. Това, което сега наричаме модерен начин на изразяване, един ден може да бъде просто отживелица. С днешна дата обаче платформи, в които можем да открием рамо до рамо стария и съвременен облик на София, представен през фотографии, истории, лица, детайли и градски обиколки, са езикът на времето. На него говорят Виктор Топалов, създателят на „Бохемска София“, Вихрен Георгиев, който търси, намира и заснема „People of Sofia“, и човекът зад „Етюд-и-те на София“ – Иван Шишиев. От тях в звуковия файл можете да чуете с какви очи гледаме София днес.
Семестриалната изложба на ателие "Керамика" на Нов български университет се нарича Fun & Games и беше открита в галерия "Сердика" с галеристка Клара Арнаудова. Заглавието е препратка към работния, обучителния и творческия процес на студентите. В света на дуализма, от който сме част, позитивното и негативното вървят ръка за ръка, четем в анонса за..
Ася и Радослав Рачеви разказват за изкуството на дублажа и какви са неговите специфики, как се изгражда образ само с глас зад кадър и какво трябва да притежава един актьор, за да практикува този занаят. Гласовете им са сред най-емблематичните в бранша. Те са куклени актьори, завършват НАТФИЗ в класа на проф. Димитър Стоянов и са сред..
Новата поетична книга "Очаквани места" на Мирослав Христов разказва неочаквани истории със запомнящи се герои и действия. Илко Димитров споделя: "Новото и, трябва да се каже, специалното в тази книга, е акцентът върху фабулата. Поетичните текстове вече са не описание или изразяване на чувства, а създаване на истории, които се развиват във времето..
Новият брой на сп. "Страница" може да се нарече музикален. Не само цял един раздел "Литературен университет" е посветен на музиката и литературата, но и интервюто на Клео Протохристова с писателя и преводача Иван Станков е "за музиката в думите, за думите като музика и за "Отсамния край на невъзможното". В броя са публикувани "Фонограми" от Цочо..
Две изложби изследват разрухата и паметта, и превръщането им във възможност за ново начало. Проектите на Яна Абрашева и Слава Савова насочват вниманието към някогашни "обещаващи" родни индустрии и състоянието им в момента. В "Оберлихт" в галерия "Поста" Яна Абрашева възкресява спомена за завод "Родопа" чрез витраж от изпочупените стъкла на..
С два концерта на 14 и 17 февруари в зала " Катя Попова " в Плевен и в зала " България " в София, Плевенската филхармония ще представи..
В Софийската градска художествена галерия предстои закриване на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в..
Българският фармацевтичен съюз отбеляза 18 години от създаването си, като отново заяви пред журналисти и управляващи своята твърда позиция срещу..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg